Мемоарите на една сянка
Мемоарите на една сянка
Сега сме поотделно щастливи.
Асиметрия на чувствата.
Прозрачността се превръща в матовост.
Правя си списъци. На нещата, които никога няма да се случат. Или са се случили вече. Не помня...
По ъгли и пресечки виждам подписите си оставени преди столетия.
Deja vu на собственото аз.
Живея в сянка. Сянка на един отминал мен си с ореол от мечти на главата.
Нелепо наивен, но горд.
Парят злобните, изранени кокалчета на ръцете.
Колелото, казват, се върти. Сега съм отдолу и би следвало... само дето се возя на шейна.
Направен съм от висококачествен материал. Не се огъвам. Чупя се!
Усмивката ми бе отнета, за да ми бъде дадена отговорност. Отговорност, да бъда някой друг. Безразлично-циничен вече играя само Va bank.
С кореселин търкам кристалността на спомените си, за да избледнеят.
Стелт режим – невидим отразявам живота.
Твърдолинеен курс в безличната среда. Внимание, всяка една крайност води до безкрайност.
Загубих вярата си “В доброто и в човека, в романтиката и в празните копнежи“...
Научих се да лъжа. Разбрах, че за хората най-важно е да чуват това, което искат!
Тези, които вярват се кръстят или се покланят към Мека, или просто плюят и тръгват.
Тъжно е да си сянка-бездомник. Без образ... без другата, по-добрата половина...
Точки, тирета.
Потъвам – бързо!
Три къси, три дълги, три къси.
Хвърлете ми въже, да се обеся или пояс. Или пояс...
© Филип Филипов All rights reserved.
Много хубави сравнения и епитети, много ми допадна текстът!
