Метафората "Живот"
Метафората "Живот"
Забелязали ли сте как напоследък целият ни живот е една голяма метафора? Създаден да живее в съвършена хармония със себе си и със света около него, всеки човек сякаш се стреми да води най-бруталната война. Хората с лека ръка разрушават живота си, приятелствата си, кариерите и дори планетата, на която живеят. Водим модерна война, много по-опасна от кръвопролитните битки от миналото. Воюваме със себе си и се самоунищожаваме, без дори да осъзнаваме последствията. Казваме "Искам да бъда щастлив" а единственото, което правим, е да продължаваме с всички сили битката. Дори не осъзнаваме колко лесно си живее без лъжи, без интриги, колко много можем да постигнем по правилният начин и с правилните мотиви.
Всеки ден виждам все по-ясно масовата епидемия, обхванала човечеството. Комерсиалните мотиви, убийствените амбиции и жаждата за власт вече не са рядкост. Същевременно всички се чувстват нещастни без дори да знаят причината или да се замислят за решението. "Живеем" само на документи. На практика повечето от нас просто съществуват.
И там горе на небето Господ гледа в какво се е превърнало неговото велико творение и една малка сълза тихичко се стича по бузата му. Ангелите вече рядко слизат на земята, от страх да не бъдат пометени от урагана на днешното общество. Само стоят и наблюдават как една велика идея се самоунищожава, давейки се в собствените си болни амбиции и лъжи. А там някъде, доста по-високо от небето, много, много надалече от земята, един друг вид се смее с глас на нашето понятие "разумни индивиди".
© Адриана Миткова All rights reserved.
Адриана, много ми хареса есето ти. Бъди здрава!