Понеже днес по телевизията казаха

 че е денят на благотворителността,

реших да публикувам есе на тази тема

МИЛОСТ ОТ СЪРЦЕ

               В една от многобройните си беседи Учителят Петър Дънов пояснява, че не е милост да подариш на брата си палто, ако той има нужда от хляб.

            Според Тълковния речник Милосърдието е “готовност да се окаже помощ на нуждаещите се или да се опрости наказание на виновни ”; “състрадание, съжаление за чуждото нещастие”.

            Много хора се сещат обаче едва по празниците за изоставените, сираците и за самотните и бездомни хора. Ако въобще се сетят.

            Но тези хора, приятели, ги има не само по празниците. Те съществуват и през лятото; и през зимата...

             А колко личности се пишат активи като започнат да шумят около себе си, представяйки се за милосърдни.

            Но дали тази милост иде от сърцето...

            Самата думичка говори за себе си. Милосърдие... Милост от сърце.

            А много люде днес изкривиха значението ù.

            Вижте само по Коледа и по Нова година как в името Христово буквално плъзват по улиците и по къщите на хората, наред с истинските, всякакви представители на мними фондации и прочее. И на всяка крачка те гледат в ръцете и те изнудват.

            Но това не е милосърдие!

            Понякога ще ги отминеш ту безразличен, ту гневен и ядосан... А после ще те укорява съвестта, ами ако наистина чрез този или онзи си могъл да помогнеш на някое нуждаещо се човешко същество...

            Но тези разчитат именно на това, за да ви свалят ризата от гърба.

            Наблюдавайки, а понякога и неволно участвайки в този обществен театър, аз често се питам дали горките деца (особено малките) въобще подозират с каква жестокост, алчност и безсрамие тези лицемерни хора си служат с тяхното нещастие.

            А жестоката истина, приятели, е много простичка. Тези, които наистина се нуждаят, никога не са излезли на улицата да просят. Ще ги забележите навярно “децата на Гаврош” как мълчаливо и тъжно се взират в богатите бляскави витрини.

            Затова, когато искаш помощ, не бъди лицемер; а когато я даваш, не трябва да е насила или да е плод на егото ти, с цел да се похвалиш с това. Лявата ръка да не знае какво прави дясната. Така ни учи Христос. Ако обаче не си искрен , по-добре не давай нищо и бъди честен, поне пред себе си. Защото в противен случай, по законите на природата, твоят подарък остава непожелан от никого.

            Макар че не е нужно да дадеш много, за да зарадваш и стоплиш човешкото сърце. Понякога е нужна една прегръдка само, една топла дума. Защото тя определено струва повече от всичките материални богатства на света, с които обикновено обсипваш човека до себе си, за да подкупиш съвестта си . И може би точно в този момент той да е имал нужда само от нашата обич, състрадание и подкрепа, за да продължи пътя си напред с вяра и надежда в Доброто.

            В крайна сметка ако даваш давай със сърце, а не с ръце. Защото  казано е, “милост от сърце”, а не “милост от его.”