Мишките отлитат на юг

„Българийо, за тебе те умряха...”

Иван Вазов, „Новото гробище над Сливница” 1885г.

Граби мотиките, народе, има още да се копае надолу...

Признавам си, във вчерашния ден за размисъл някак не успях да размисля. Сега пък умувам какъв ще да е тоя съвпадък точно на днешната дата да е починал човечеца Марк Юний Брут (да бе, оня същият, виновникът за прословутата фраза на Цезар „И ти ли, Бруте?”). Даа, животът несъмнено е изтъкан от неслучайности...

Как беше то – „Имаш крава – пиеш мляко”. Въпросът е какво правиш, ако нямаш крава, а само хлебарки или мишки, да речем. С хлебарките работата е ясна, те и без това винаги оцеляват, безсмислено е дори да се опитваш да ги трепеш, най-много нерви да поизхабиш, а в днешно време и на нервите им се покачи акциза, така че като цяло е неблагоразумно. Мишките... те на никого не пречат, дори сами се организират и заминават, постепенно започват да забравят да църкат на български, учат и малките мишлета да се правят на чуждестранни плъхоци. Остават, разбира се, същите гризачи, страхът е по-силен и от тока, че и от глада...

Такива ми ти работи,  Мила Родино... мишките ти те напуснаха още преди да потънеш. Все още някои палят свещи и се молят да не се събужда Дякона, да не вижда. Избягалите също знаят, че цялата кръв по тебе те направи само по-свещена, но не можаха да го понесат. Прекръстиха се и хукнаха да се „спасяват”. Наздраве за Спасените! Не ги мислете – на тях рядко им присяда. Избор(и) нямали. Е, могат да гласуват. Но глас отде да дойде... съвестта ще емигрира нелегално, а душата доживот ще чака зелена карта.

„Българийо, за тебе те умряха”... а страхливите напуснаха. Тях вече дядо ви Вазов не ги вижда. Те знаят де е България, но нямат крава, не пият мляко и отлитат на юг. Не всеки камък тежи на мястото си – някои предпочитат да тежат на други места. Въпрос на избор, точно като днес.

Един съвет за приятел, на който му писнало от българите: Не се завръщай, приятелю! То това не е за всеки. Името на светец, дето го носиш, означава „венец”, но ти тоя венец го остави на друга земя, на някоя не толкова пропита от кръв и сълзи, на някоя не толкова изстрадала. Там остани – не е трудно. Няма нужда даже от държавен вестник – отказалите се не получават абонамент. Все още се питат „Ще избягам ли от теб?”, но... глас в пустиня. А от тази действителност трудно се бяга. Ще те настигне и в Четвъртия свят. Затова те е страх да заспиш...

Мишките продължават да отлитат. Така и трябва! Наздраве за спасените. А България остава за достойните.