Седя сама в пустата ми стая и мисля за толкова много неща... А всъщност не мисля за нищо... Вървя по коридора в главата ми, напоен от мисли и чувства, и се заглеждам във всяка леко открехната врата...
   Първата е и най-красивата - отворена е напълно... Гледам надписа и виждам как красиви пеперуди се нареждат в простичката дума "приятели"... Без да се замислям влизам вътре и попадам във вълшебен свят, изпълнен с толкова много смях и забава... Неусетна усмивка плъзва по лицето ми... Не ми се иска да си тръгна, но любопитството ме влече към другите врати.
   Излизам и се запътвам към следващата - леко открехната врата, не толкова красива, колкото първата, но пак различна по свой начин. На табелата е написано "Семейство". Знам какво ще видя тук и знам, че няма да ми хареса, но въпреки всичко влизам. Проклето любопитство!... Виждам нещо толкова забързано. Опитвам се да спра спомените, но не мога... Не мога и да ги догоня... Всички бързят на някъде, никой не се спира дори да те погледне. И ето, изведнъж виждам себе си - сгушила се в някаква възглавница и плача... За какво? - И аз не знам... Гледам се и си мисля защо ли плача за поредния скандал в семейството - като че ли другите ги нямат?!
   Картината ме натъжава, за това излизам и се запътвам към последната врата - на другите не обръщам внимание. Забелязвам само, че всяка следваща врата става все по-проста и по-проста...
    Ето я и нея! В дъното на коридора се намира вратата, която приковава вниманието ми - проста и очукана. Острани мазилката е изпопадала. Чудя се какво ли има тук? Търся табела, но не намирам. Опитвам се да отворя вратата - трудно!Може би тази врата не трябва да се отваря, но аз опорствам... И ето, тя се открехна!
   Най-големият ужас ме връхлита - нападат ме лоши спомени. Всичко лошо, всяка злоба, всяка обида, всяка сълза... Всичко минава скоростно край мен .И ето, последният лош спомен - ТИ! Твоето лице веднага се спира пред мен, а ти се смееш над безпомощното ми тяло!
   Събуждам се и разбирам, че всичко е било само кошмар...
   Въздъхвам и изтривам сълзите от лицето си.
   В главата ми се върти само едно... МРАЗЯ ТЕ!