Мисли в клетка
Ако един човек в определен момент от живота си разбере, че не е бил обичан цял живот, как ли се чувства? Може би като мен или по съвсем различен начин. Това усещане би трябвало да е строго индивидуално.
Състоянието на усещане на необич само по себе си има пагубни последствия за човека като индивид. В началото той е стъписан... Не иска да повярва, че това се случва с него. Затваря се в себе си, отдръпвайки се от света в свой измислен и добър свят, където който и човек да срещне оттам насетне, все ще го обича! Тази илюзия блазни мислите и те кара да се чувстваш щастлив навеки! Но така е само в твоите мисли за жалост, защото много малко хора или дори почти никой не иска и не може да мисли като теб.
Но случва се така, че ти отваряш очите си за реалния свят, който не си познавал. Само че пренасяш в него всички твои нереални ценности, които толкова дълго си градил и пазил ревностно. И идва един момент, който много прилича на онзи, в който си разбрал за необичта. Хората ти се р ...