„Много ли е... а за мен все едно беше вчера.”

          Онази любов… тази любов, невероятната любов. Истината за някой, който обича завинаги, който говори за тази любов, който диша с тази любов. Това е историята именно за такъв човек, за магията, която наистина съществува, която е онази рядко срещана съставка, която виждаш в очите на някого и искаш да заплачеш. Да обичаш така, да имаш някого, който те обича толкова силно, че би го изкрещял на целия свят, би пътувал през нощта, само за да те види на сутринта, би те целунал на стари години със същата нежност, като на първата ви среща. Това искам аз. Нямам го. Но, обратно на всички сърцераздирателни песни, филми и т.н., има хора, които го имат, които го изживяват. И аз съм вдъхновена, поразена, разплакана, защото срещнах такива хора, защото има такава любов, има приказки, има happy end*. Може и никога да не го изживеем, но поне бях опровергана, замръзнала, засрамена пред тази любов, защото спрях да вярвам, защото станах цинична, защото се оставих на болката. Да, боли... и какво? Светът ще свърши ли... да не би всички да са еднакви, да не би няма да срещна another you*, да не би няма да съм щастлива...? НЕ. Ще съм. И те са щастливи, двама влюбени, двама искрени. И аз съм щастлива, защото ги има… не съм виждала такава любов през живота си, такава нежност. Трудно е да се опише какво изпитах, когато осъзнах какво стои пред мен. Колко истина има в очите им, колко любов има в душите им. Като че ли през тялото ми премина токов удар, една тръпка на настръхване, която ме накара да си отворя очите, да видя очевидното, любовта. Да видя истината за разбитите сърца, за разочарованието… че ги има, но за кратко, за един миг, че въпреки тях нас ни има на света, за да обичаме. И ние обичаме, борим се. И трябва да е така, защо иначе да живеем? Повредата е временна, а аз съм силна... ще обичам така, както те се обичат, ще живея, ще те намеря! Животът e твърде кратък, нали?

                                                                                   „От колко години сте женени – 38.

                                                                                              Оо, много – много ли e...         

                                                                                            а за мен все едно беше вчера.”