Jul 21, 2021, 10:56 PM

Модерни времена

  Essays » Social
605 4 30
3 min reading

Модерно е да живееш в Америка и

чужд хляб на чужди хора да продаваш.

Модерно е да пишеш поезия върху екран на смартфон

и после директно да копи пействаш в разни сайтове

за да чуваш виртуални ръкопляскания. Или да не чуваш.

Модерно е да пишеш блогове,

да монтираш влогове,

да логваш постове,

да изпразваш влогове,

да затъваш в борчове.

 Модерно е да затъпяваш пред смартфонове,

да пееш караоке с фалшиви тонове,

да тонираш картини с презрели фонове.

Модерно е да слушаш за магнитни изотопи и

радиационни фонове,

за тролейни сблъсъци и нахални тролове,

за бляскави партита,

футболни випове и плеймейтки с джипове.

Модерно е да живееш назаем,

да кредитираш кредитите си,

да залагаш сватбената си халка,

да изплащаш имплантите си разсрочено,

да си губиш времето в безсмислени спорове –

да спориш заради спорта,

но да не спортуваш заради спора.

Модерно е да посещаваш фитнеси,

за да култивираш бицепси,

майстор да настеле цялото ти жилище с плочи,

докато във фитнеса работиш упорито

върху своите коремни плочки.

Модерно е да събираш умопомрачителна колекция от 1000 грамофонни плочи,

които да наричаш „винил“ и да разположиш върху едната стена в хола си.

А всъщност да слушаш единствено музика от ЮтЮб.

Модерно е да ходиш на море в Гърция в най-горещите месеци от годината

и да се печеш като рак върху камъните.

Модерно е да се зареждаш със слънчева енергия сутрин вместо да закусваш

и да пиеш отводнителна вода вечер вместо да вечеряш.

Модерно е и всеки ден да набиваш бургери и коли в Макдоналдс,

за да си отгледаш приличен бременен корем.

А след това да се преместиш в Дънкин Донътс

и да набиваш понички със крем.

Модерно е да четеш книги на смартфона

докато томовете ти събират прах по рафтовете вкъщи.

Модерно е да четеш псевдо психология и псевдо философия със съвети как да

промениш мисленето си и да станеш по-добър човек.

Модерно е да слушаш всякакви „съвети“ и рецепти за щастие, манджи, диети,

 организация на времето, подобряване на концентрацията,

подреждане на интериора, приоритетите, интересите,

икономисване на енергия и други безсмислени неща

от недоказани авторитети и експерти в друга област.

Модерно е да си купиш диван от естествена кожа,

но вече да каниш гостите си в кухнята, за да не му направят нещо.

Модерно е да си купиш куче от порода убиец и

с него да плашиш гаргите и децата в квартала.

Ако си нисък на ръст – да си купиш най-голямата кола, която намериш

и с нея да ходиш до близкия квартален магазин,

оставяйки я с неизключен двигател.

Модерно е да трамбоваш всеки уикенд по всички възможни планини в

България,

а като се свършат българските да почнеш да отскачаш и до тези в Румъния,

 Сърбия и Гърция.

Забележка: Това с трамбоването можеш да го направиш само ако си на позиция „мениджър“ в чуждестранна компания и разполагаш с енергиен и финансов ресурс. Ако си обикновен служител ти остава енергия единствено да се добереш до вкъщи, да спиш цяла събота, а в неделя да пазаруваш за следващата седмица.

Модерно е да протестираш за щяло и нещяло по време на пандемия.

Модерно е и да си мълчиш.

Модерно е да носиш маска. Модерно е и да не носиш.

Модерно е да се ваксинираш. Модерно е и да не се ваксинираш.

Модерно е да мечтаеш един ден да полетиш до Луната.

Модерно е и да си се представяш като собственик на земя

и ръководител на база на Марс.

Модерно е да напишеш поема от 100 страници,

както и да пишеш хайкута от по 3 думи.  

Модерно е да си модерен.

Модерно е и да си олд-скуул.

Модерно е да си либераст.

Модерно е и да си комплексар.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© РоузМадърColdRevenge All rights reserved.

Comments

Comments

  • Благодаря за посещението, Кирил! Винаги съм се чудила как на най-гениалните бунтари, революционери и поети на 19 и 20 век им е било писано да умрат млади. Най-вероятно са притежавали цял букет от неземни качества, едно от които - да не те е страх да умреш за идеала.
  • Човечеството върви напред, благодарение на бунтарите, на непокорните и на просветените. Хубаво е, когато един човек успява да бъде и трите категории едновременно... Поздрави!
  • Ив, щом и ти си такъв бунтар значи сме от една кръвна група. Аз обичам спорещите и мислещите хора стига да не се стига до лични нападки. Отворена съм за всякакви възгледи и мнения. А иначе скариди и раци на Халкидики може, само да не се превърнем и ние в раци на 40 градусовите жеги Ирен, ами така ми дойде отвътре и така го написах, честно казано не познавам правилата за писане на есе, но и не обичам да следвам правилата така или иначе.
    Иринакис, човека, когото аз визирах реално не знам дали слушаше музика само от тубата, но така предположих, защото не виждам как един съвременен човек ще слуша само плочи. А относно поръчков автомобил - може да има много мотиви да имаш такъв. Според мен ако си истински фен на подобен автомобил не е достатъчно само да отваряш гаража и да му се наслаждаваш, ами ще те гори и желанието да го подкараш, независимо колко е скъп. То веднъж ако не си направиш удоволствие защо ти е автомобила. В случая явно приятеля ти има повече инвеститорски интерес...
  • ....да ядете скариди, смазани от натрапчиво чувство на омерзение, нали Ив🤔

    Колкото до колекционерите на плочи, които слушат музика в ютуб, имам такъв приятел. Страхотен пич с енциклопедични познания в почти всички сфери. И да, слуша музика от тубата, а плочите са само за това, за да знае, че са там, че ги има и, когато поиска да може да ги усети, разгледа, погали или каквото там си пожелае. Дори и да слуша. Имам друг, който притежава поръчков автомобил, заключен в специално направен гараж. Само хиляда бройки в света. Никога не го е карал. И никога няма да го изведе на път. Просто отваря гаража, сяда, наслаждава му се, грижи се за него, а след това преглежда специалиризарния сайт за бутикови автомобили, колкото да се увери, че цената му не спира да се вдига всеки ден. Мисля да отида и да им кажа какво съм прочела наскоро тук. Надявам се да си вземат бележка и да спрат с тази комплексарщина.
  • Няма нищо лошо в бунта. Както и в това да откриваш "подводните камъни" на определени тенденции. А идеализма пък го аплодирам. Харесвам идеалисти. Харесва ми и да чета есета. Хубаво есе не се пише никак лесно. Читателят дори да не приеме тезата, е добре поне да се позамисли, поразколебае, да стигне да някакви изводи. Ама за целта, а струва ми се и според правилата за писане на есе, то трябва да съдържа - увод, теза, доказателство и извод. Но пък поразсъждавахме под него, така че вероятно е изпълнена задачата.

Editor's choice

Живот... 🇧🇬

tianna

В дни като този не съм съвсем сигурна за кой ми е по-тъжно... За мъртвия или за живите. Може би за ж...

Само ако започнеш да правиш добро... 🇧🇬

thedac

Само ако започнеш да правиш добро, ще повярваш в него И най-малкото добро, което направиш, то е за т...

Задбалансово 🇧🇬

exuded

Властта у нас битува несрамежливо. Придобила е себе си и вече няма нужда от воля на избора, на избир...

За живота въобще 🇧🇬

Ready_4_whatever

Левкемия... Усещаш! 220 – зареждам, пази се... Непрекъсната, права скáла... Разпѝлен звук, разкъсващ...

Когато бях овчарче 🇧🇬

exuded

Най-тучни са пасищата вдясно от планината на властта. Трева – колкото щеш, ядеш на воля, а тя никне,...

Моето писмо до България 🇧🇬

slavi2002

Късно е. Тихо и топло. Снегът навън трепери под светлината на уличната лампа. А аз разлиствам учебни...