МОЕТО АЗ Е МОЯТ ИЗБОР

Кой съм Аз? Може би това е първият съзнателен въпрос, който човек си задава. Отражението в огледалото? Това, което казват другите за мен? Това, което мога? Това, което мисля и правя?А може ли човек да избира какъв да бъде? Кое е „Моето Аз”?

Един индивид може да се определи като добър или лош – като проявление на качества и поведение. Като лекар или градинар – като професия. Но вътре в себе си „кой е той”?

Установено е, че на този въпрос, пряко зададен, хората се затрудняват да отговорят.

Още с раждането започва формирането на човешките норми на поведение. Запознаването с общоприетите правила или накратко – възпитаването. На този етап детето „попива” всичко от хората около себе си и от средата, в която живее. Този придобит опит е неговата основа за бъдещото му развитие, обучение и утвърждаване като личност. На този етап малкият човек не може да избира „кой е”. Той е част от държавата, общността, традициите и т.н., в които се е родил.

Има ли начин за „измъкване”?

Ако на по-късен етап от развитието, когато младият човек придобил вече достатъчно опит и видял необходимото му, за да прецени иска ли да бъде това, към което върви, той може да „работи” върху себе си в насоката, в която иска. Когато вече съзнателно избира какво да учи, как да действа и какво да прави със себе си, той избира своето Аз.

Разбира се, основата положена в детството пречи или помага, има решаваща роля, но в повечето случаи е преодолимо негативното влияние.

Какво можем да кажем за ролите, които човек изпълнява в живота? Дали е себе си през цялото време? Не! Той се подчинява на изискванията на обществото, на работния екип и т.н., но вътре в себе си сам избира на какво да се подчини и как да подреди външните си проявления така, че да отговарят максимално на вътрешните. Дали винаги успява? Не! Даже може да се каже, че много рядко има хармония между двете. Но това е добър учител за човека и неговото усъвършенстване в посоката, в която иска. Дали наистина може да се каже, че „Моето Аз е моят избор”? Донякъде. До степента, в която човек е опознал себе си и иска да „работи” върху себе си. До степента, до която може да преработва това, което е в неговата власт.

1.                                                                                                         4.

За мене хората говорят,                                              Аз мога да съм,

че съм от „кол и въже” сбрана,                                  каквато хората си пожелаят.

че съм вещица разюздана,

че съм родила полъха полярен и нощта.                                                  5.

2.                                                                                        Но стане ли средата на нощта,

Но кой във погледа дълбоко се е взрял                     Аз раждам се, дори да спя,

и кой е да ме познае пожелал.                                      и мога да съм,

3.                                                                                         каквато Аз си пожелая.

Но Да, Аз мога

да съм вещица омагьосваща,

зла орисница

и фея.