Молитва за търпение
Не ме чакайте,
отчаяние ще ви споходи,
защото чакам ви Аз.
В моите най-мъчни часове, когато Силите ги няма, а духът ми е сломен, когато надеждата е мъртва и навсякъде е мрак, аз отпускам своя гневен пестник, запращам в ада своя ум, задържам всеки болезнен стон и повалям всеки страх. Точно това наричам – моята последна молитва:
Търпение. Търпението е мой дом, моя устоя. Аз съм своето търпение и чакам. А да чакам значи да се пилея, а пилеенето е едно дълго сбогуване…
Търпение. Аз съм своето търпение. А моето търпение убива времето. А времето е желанието; желанието е онова, което вече не съм. С мощта на търпението аз посипвам границите, улавям в хватка всички цели и правя така, че да ги няма. Търпението е гибел за моите копнежи, смърт за моите краища и дом за мен самия.
Аз съм търпеливият. А да търпя е едно дълго отломване… И забравям за очите, устата, лицето си; забравям за ръцете, гърдите, нозете си; забравям за бил съм, съм и ще бъда. И там, отвъд края на всеки край оставам без център, мост и утеха… Докато не се превърна в онзи, който дочаква зрелостта на плодовете и умее да къса всеки един от тях. А дотогава ще чакам. Защото…
…търпението е мой дом, моя устоя…
© Едуард Кехецикян All rights reserved.
