1 min reading
Моментите, в които сълзите не са на място, моментите, в които болката е по-силна от тях и не ти позволява да заплачеш.
Когато ти трябва само да намериш себе си и да подредиш света си, за да накараш душата ти да левитира.
Когато понякога имаш нужда просто да мълчиш и да се вслушаш в тишината, в думите и, в шепота и за нежност и самота...
Когато седиш сам със себе си, в компания на горяща свещ и мелодия... и се опитваш да се събереш в кожата си.
Цялата Вселена мълчи, сякаш усетила, че сам единствен Ти трябва да намериш отговора, който дириш.
Всичко е тихо, а точно тогава ти имаш нужда да чуеш нечий глас и да усетиш, че не си сам. Да изплува спомен, който да иска да те удави.
Да успееш да преглътнеш горчива глътка, но да се задавиш.
Да плачеш, но от радост.
Да ти се диша, а да не намираш кислород.
Да искаш да крещиш, а глас да липсва.
Да виждаш смисъла само в новото, чисто начало, на нов живот, в топлината на детските очи и мекотата на техните ръчички.
Да се чувстваш силен, от тяхната без ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up