Извървявам този тежък път, осеян с престъпления, кръв, жестокост, корупция и още хиляди осквернявания на душата и тялото, на ума, на личността... Проблемът си остава нерешен. Само се разраства. Но ние търпим, търпим, защото друго не ни остава... или се крием, крием се в собствения си свят, въображаемата Вселена. Да се бунтувам ли? Има ли смисъл? Сега дори един  протест трябва да се одобри от някой висшестоящ. Къде е ефектът на изненадата, на хаоса, които се постига? Война ли трябва да бъде? Войната на хората без оръжие... Обречени на гибел сме... Трябва да можем да манипулираме правителства... или да работим там, но да сме по-голяма група, за да можем да сторим нещо съвестно... Не съм сигурен. Дори на по-голям форум ефектът е същият... масово изтребление. Няма ли мирен път? Няма! Все пак говорим за "разумни" същества. Seek and destroy, както се казва. И какво, да се моля нещо друго да ни "спаси"... Астероид? Както е станало при динозаврите... Поне те да го бяха заслужили... Сега нарочно няма да стане така. Смъртта трябва да е бавна и мъчителна... Така ще е! На ни! Все пак има нещо, което ръководи... Но пак, богатите ще бъдат свободни, пак ще си живеят луксозния живот... Лукс? Материален? Да! Както винаги е било... и както винаги ще бъде...
 А на мен ми остана само да изразявам мислите си чрез думи, понеже действието е... някак недостижимо, някъде в безкрайността... Да се предавам ли? НЕ! Чакам момента. Дано доживея, за да видя паданието на човечеството... Ако ще умирам, поне да е с усмивка на устата...