Jan 30, 2009, 7:26 PM

Моралът на моето време 

  Essays » Social
3628 1 1
1 мин reading

Темата за морала е вълнувала хората от дълбока древност. Връщайки се назад в историята, не без учудване разбирам, че в определени периоди хората са подчинявали своето поведение на не дотам добри идеи и цели. За мен винаги е било необяснимо поведението на голяма група хора през Втората световна война, довело до избиването на милиони невинни хора, до разграбването на безценни произведения на науката и изкуството, както и унищожаването на такива. Още по-необясним е фактът, че тези хора са смятали, че го правят за ползата и благото на нацията си.

                 Моето поколение живее в един неспокоен свят на бързи и дълбоки промени. През последните години все повече се говори за тероризъм, за противопоставяне на християни и мюсюлмани. Съвременният морал трябва да зачита свободата на вероизповедание и никой няма правото да отнема човешки живот.

                 Моето поколение е поколението на мобилните комуникации, компютрите, Internet. Информацията, която разменяме, е голяма. От една страна това ни обогатява, но крие и своите рискове.  Всички сме чували за опасностите, които стоят от другата страна, но не познаваме истинската им същност. Има хора без морал, които злоупотребяват с наивни деца и унищожават тяхното бъдеще.

                 По-възрастните казват: „Младите нямат морал, пушат, пият, дрогират се. Много невъзпитана и мързелива младеж...". Аз мисля, че не е точно така. Всяко време има своите норми на поведение, мода, вкусове. Недопустимо е било преди години да се ходи на училище с обица на носа, с разголена плът, с раздърпани дрехи, но същите тези младежи в много случаи са природозащитници, участници в благотворителни мисии, с две думи „Добри хора". Ние, младежите от моето поколение, трудно бихме превели старица през улицата или помели двора на стария съсед, както са правили нашите майки и бащи пионери. Дали това е било искрено или по задължение е друг въпрос. Ние сме по-невъздържани и свободолюбиви, но също почитаме възрастните и близките, просто го изразяваме по по-различен начин. За моето поколение също важат правилата „Не убивай!", „Не кради!", „Не поробвай!", „Не заграбвай чуждото" и други, но винаги е имало хора от тъмната страна. Някои не устояват на изкушенията, охолството и презадоволяването и те ги променят към лошо. Надявам се хората на изкуството да са по-възвишено и духовно богати и да внесат в света повече красота и доброта.

 

© Мелица Демирева All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • Хареса ми есето - с цитати на място.И понеже е в подраздел "ученически" ще си позволя да го оценя
Random works
: ??:??