Aug 24, 2008, 5:10 PM

Морска сирена 

  Essays » Personal
1285 0 1
1 min reading
Неприятната мисъл идва внезапно. С първите пробождания отляво. Или с първата сутрин, когато без да си препил предната вечер, се събудиш без ерекция. Или пък с осъзнаването, че скоро няма да имаш никакъв шанс с 30-годишните... Мисълта пропълзява в теб и се забива в мозъка ти като тлъст червей - животът вече се е търкулнал по наклонената права и не можеш да го спреш. Тя, неприятната мисъл, след като веднъж те е обсебила, пускане няма. Добре поне, че има красавици за утеха.
Тя вървеше по плажната ивица, нахално красива, и морската джунгла се възбуди. И ти беше там - повече бог и по-малко кит. Да не си един от онези, дето не си свалят тениската и във водата? Кажи "чао" на летните телесни несгоди и се препичай на слънце като Аполон. Тя - сирената, гледаше напред, където в безумна хармония с морето, небето се разтича в сиви и черни нюанси под формата на дъжд и дъждовни облаци към безкрайната синева. Тя мисли за секс по-често, отколкото за обувки. Мдаа, тя е касиерка в дюнерджийница. А когато ...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Вал Вълков All rights reserved.

Random works
: ??:??