Ние, хората, живеем в свят, в който «уж» управлява демокрацията. Смятаме, че сме свободни хора и че никой няма реална власт над нас. Мислим, че щом някой не е опрял нож в гърлата ни, можем да живеем спокойно и да не се страхуваме от утрешния ден. А истината е съвсем друга. Всички сме роби на ежедневието си, на другите и на самите себе си, без дори да го осъзнаваме. Почти всеки човек живее по една строго определена схема и не са много тези, които успяват да направят от живота си нещо по различно. Реално погледнато сме с вързани ръце срещу тази схема, подтиквани сме от много обстоятелства да се движим по нея независимо от собствените си желания. И тук е редно да се зададе въпроса «Свободни хора ли сме всъщност?». Свобода ли е това да искаш нещо, а да нямаш дори и възможността да се опиташ да го постигнеш?
«Свободен човек е само лудият», защото само лудия не е в състояние да прецени реално робството на което подлага живота, обикновенния човек. Като че ли не психически нестабилните са тези ...