мрак
Мрак и тъмнина са обзели душата ми. Не искам да вярвам, че утре ще е по-добре, че светът ще ми се усмихне и пак слънце ще изгрее на моята улица. Всеки ще каже, че песимизмът ми идва в повече, но отдавна спрях да се интересувам от чуждото мнение. Желая тук и сега да изкажа чувствата си и нищо не може да ме спре, нито ураган, нито буря. Моите мисли са много по-силни от всичко на този свят и ще продължавам да вярвам, че е така. В очите ми целият живот е жалък, хората са елементарни, всеки се стреми към неща ненужни, към пари и власт, изобщо ми е писнало да живея в този повърхностен свят. Лошото е, че нищо не мога да направя по въпроса, най-лесното е да изчезна, но по този начин не бих помогнала на себе си, нито на хората около мен. Така само бих усложнила положението и бих наранила близките. Единственият вариант е да продължа това така наречено безсмислено съществуване и да почакам, да се надявам, че утре ще бъде по-добре. Но тази надежда не може да живее толкова дълго време. Ако нещата за мен не се променят в близко време, не знам... не знам... не знам. В какво да вярвам? Може би в това, че хората ще станат по-добри, че някой ще се смили към мен и ще чувствам, че се държи напълно естествено, че няма маскаради и глупави игрички. Смятам, че е глупаво да вярвам на загубена кауза. Просто изводът е, че не съм се родила в подходящо време, а най-лошото е, че попаднах в един фалшив свят, който никак не ми е по вкуса. Да видим само до кога ще издържа??!!! Но с мен и без мен животът пак ще продължи, хората ще са си същите, някои страдащи,други радващи се, само мен няма да ме има... а какво съм аз? Само една песъчинка до милиони други такива... чувствам се малка и нищожна, а как искам да съм голяма и значима... Ах, как искам!!!
© Никитка Бандитка All rights reserved.
