На А.Л.
Здравей, скъпа Агнес,
Тази вечер се опитах да нарисувам Любов,.. онази... невъзможната. Тогава ти се появи пред очите ми отнякъде. Бе наклонила глава леко на една страна. Цялата беше облечена в слънце. Сред къдриците с цвят на лятна нощ бушуваше палавият вятър. Цялата ухаеща на любов, ти леко пристъпваше сред спящите цветя в лунната прегръдка на звезден водопад. Зашеметена от вълшебната гледка, спрях с надеждата един ден да нарисувам невъзможната любов...