На една мечта
На една мечта
Очите ти блестят в мрака.
Искат ме!
Играем опасно.
Надеждата беше само празна дума на бял лист преди да те срещна.
Изражението ти – хищно, предизвикателно като на акула по време на лов...
Приближавам те. Усещам студенината ти.
Ще те стопля, ще те запаля, ще те разтопя цялата.
Поробих те!
Знам, искаш просто свобода. Без любов, без доверие...
Игра – на смърт!
Следи – загубени в мъглата.
Чувстваш дъха ми по настръхналото си тяло.
Моя си.
Безусловно!
Ревнуваш ме от други – понякога. Безропотно понасяш чисто мъжките ми залитания.
Не би ме предала! Или си такава?
Никога не ми се вричай!
Две тела – слети в едно.
Изпълняваш всичките ми желания.
Предвкусвам как ще потръпваш в ръцете ми...
Искам те.
Докосвам те...
Някъде дълбоко в теб, нещо се взривява с ослепителна сила.
И губиш!
Губиш контрола си, губиш свободата си.
Отдаваш ми се!
Убивам те, шепнейки, че те обичам, докато карам шестте цилиндъра да влеят в металното ти сърце 95 октана безоловна, смъртоносна любов!
© Филип Филипов All rights reserved.
За есето - интересна гледна точка, че лирическата губи свободата си и е поробена! Аз мисля, че е точно обратното - има още по-голяма власт над лирическия 
