На крачка от спасението или от Елисейските полета.
На крачка от спасението
или от Елисейските полета
Инспирирано от песента „Елисейските полета" на Мегадет
По Елисейските полета се скитат окаяни призраци на воини и диктатори. Техните нетленни останки рядко се показват на хората, за да не ги уплашат. Но хората имат нужда да бъдат плашени - понякога това е единственият начин да бъдат спасени.
Човеците се опитват да летят по небосклона на съзнанието, но все не успявят. С окървавени криле от паднал ангел, те се издигат към слънцето в безнадежден и нелеп опит да го достигнат. Издигат се и се чудят и питат защо крилете все се подпалват. Слънцето не отговаря, но то не е подпалвач.
В хладния мрак на нощта, в прегръдката на червеите също няма покой и спасение. Остава стремежът към него.
В същия този стремеж хората влагат всичко и губят шанса си за спасение.
Навремето Пилат Понтийски си изми ръцете и човечеството отказа да бъде спасявано. Сега го отчитат като грешка...
Сякаш е можело да бъде по друг начин.
По същия начин хиляди знайни и незнайни светли умове си отидоха от света, който искаха да направят по-добър.
Да си спомним за Орфей, Архимед, Сенека, Джордано Бруно...
„Спасителите", налагащи правила, осъдиха един старец на име Хемингуей на самоубийство и сега съжаляват за него. Фьодор Михайлович извърши своето престъпление, твореше красота и бе жестоко наказан.
Чарли Буковски пукна от пиене, но поне се сети да попита къде е изчезнала красотата и безвъзмездната добрина. Нарекоха го „злия гений на Америка".
В Италия един достоен и величав в своя недъг българин завърши живота си, далеч от прокудилата го Родина, която той толкова обичаше и възпяваше.
Сега му строят паметници и наричат на негово име училища.
Сякаш историята с Пилат се повтаря, а?
Само призраците от Елисейските полета остават необругани.
Всеки знае за Юлий Цезар, Анибал, Калигула, Кортес, Чингис хан, Карл Велики, Наполеон, Хитлер, Сталин...
Те отдавна се скитат доста на юг от рая, ако има такъв, но все още им вярват и почитат техните кървави сенки.
Вярват, че тези зловещи призраци ще донесат спасение. Или поне техните наследници.
Спасение от гузните ни съвести.
Със запалени свещи влизат в Храма, за да измият лицемерното си съзнание и да покажат новите си дрехи.
Тези дрехи скриват или показват телата, но не могат да прикрият оглозганите откъм човечност и добрина души.
Всеки се натиска да бъде добър, очаквайки наградата за това, надява се да бъде спасител и в същото време мечтае за свое място по Елисейските полета, свое място в пантеона на величието.
Сякаш не им е достатъчна истинската, безвъзмездна жертва на един божи син, обещал спасение на всички, независимо от тяхното величие, казал, че всички са равни пред Твореца.
Не, те искат спасение тук и сега, искат своето безсмъртие и величие на момента и по възможност в този живот, в този момент.
Когато им протегнеш ръка с усмивка, се питат докъде може да ги издърпа тя. Усмивката не виждат.
А казват, че искат да бъдат спасени, че са на крачка от спасението...
Или от Елисейските полета.
Спасение...
Е, нека си чакат...
П.П.
Весели празници. Христос возкресе.
© Стоян Владов All rights reserved.
