Има ли смисъл да лъжем, след като сме наясно, че всичко рано или късно излиза наяве?! Когато лъжем, кого лъжем - себе си или другите?
От малки ни учат, че "На лъжата краката са къси" и че ще ни порасне носът като на Пинокио. Възрастните обаче забравят, че ние се учим най-вече от техния пример, а той е, че е приемливо да послъгваме за дребни работи.
Още в ранна детска възраст се научаваме да лъжем, за да избегнем наказание заради някоя пакост, беля. Стига да има върху кого да прехвърлим вината - на брат/сестра, домашен любимец или някой друг подходящ, без да се замислим, го правим. И така започват първите ни крачки с лъжата, която ни следва през целия ни живот. Дали ние ще лъжем, или нас ще лъжат, тя е до нас.
По-късно, в училище, продължаваме да се учим как да го правим, усъвършенстваме се. Когато не си напишем домашното, казваме, че сме го забравили вкъщи, а когато не ни се играе физическо възпитание, ние, момичетата се оправдаваме много лесно. Лъжите в този период са много. По това в ...