Седя на пейката, гледайки напред към хоризонта. Там, в далечината, отправяйки посланията, излизайки от душата ми. Както вчера, онзи ден... както хиляди такива преди това! И така, докато те намеря. Убеден съм, ще те открия, където и да си. Не можеш да избягаш от мен, от моите чувства, защото имаш нужда от тях. Имаш нужда и от мен, по същия начин, както аз от теб! Знам, че само ти си способна да усетиш любовта ми. Любовта, която си чакала до сега. Тази, за която вечер си плакала, нощем сънувала, през деня очаквала. Ти и само ти можеш да сътвориш онова, което и мен ще завладее изцяло. По начин, единствен и неповторим! Така, че да искаме да бъдем и духом и тялом в едно безвремие, само с теб!
Седя и си мисля- колко много време съм те чакал. Колко пъти ехото ми е било безмълвно. Сякаш съм събирал и пазил нещото, с което единствено теб да даря. Онази енергия, онзи порив и страст... онзи трепет, изтрелващ те в небесата. Огледалото, в което да видиш собствената си душа щастлива. Щастието изписа ...