Бубчето (Александра Ангелова)
228 280
Feb 2, 2010, 8:57 PM

На прощаване 

  Essays » Students
2700 0 2
1 мин reading

Ако всички наши "вчера" и всички наши "днес" водят към смъртта, то тогава животът наистина се обезсмисля. Това е една от великите провокации на Шекспир. Въпросът е какво да правим с нашето "днес."

"Днес" нещо се е променило. Не е същото. Голям ден. А утре ще започне промяната с бързи крачки. Вероятно ще я погледнем с изплашени очи, но това няма да я спре. Има ли нещо по-хубаво от промяната? Отвежда ни към всички дни, изпълнени с път към света, към себе си, към щастието. А то какво е? Как е замесено? Нима не е всичко онова, което ни носи промяната и което ни помага всеки ден да преминаваме през големите и малки трудности? Тогава защо да се страхуваме, защо да тъгуваме, че се разделяме, щом отново ще се срещнем.

Сами ли? Че кой ще е сам? Пет години всеки беше с всеки. Никога няма да те забравя. Да, да точно теб. Нали до вчера бяхме един и същ човек. Ще се чуе звънът на нашите шпаги от нашите боеве с ветрените мелници, после ще потънем в мълчанието на "да бъде или да не бъде", за да стигнем до мига, в който разбираме колко всъщност е голям светът и че отнякъде ни дебне спасението. В нашето "вчера" срещнахме приятелите, пред които се заклехме и любовта, без която не можехме, размахахме шпаги пред невъзможното порастване и искахме да дойде "утре". И то идваше, само че ние все си мислехме, че това е поредното "днес". А ето, че сега се връщаме назад и виждаме колко близо е това "утре" и колко ни е трудно да се разделим с това поредно "днес".

Бяхме приятели, бяхме врагове. Побеждавахме, губихме. Плакахме и се смяхме. Пяхме и танцувахме. Обичахме и мразихме. Разочаровахме се. Но хванати за ръце. Сякаш знаехме, че ще ги разбием всичките чудовища, които ни плашеха. За последно сме на една сцена с всички пиеси и реплики. Вероятно със сълзи на очи ще кажем, че "шоуто трябва да продължи". Ще продължи, защото това ни прави толкова смели артисти. Нашето шоу, нашият спектакъл. Понякога маскиран в смешни костюми и неподходящи роли. А сега е време да си тръгнем от старата гара всеки сам, по своя път да върви, своята непозната земя.

 

© Александра Ангелова All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • Благодарско Ви за коментара и критката по-долу Всичко точно и ясно казано. Радвам се, че сте харесали. Друго нещо също е рядкост- да си направи някой труда толкова да пише. Това за стила ми (който всъщност не е толко ошлайфан)-пак благодарско. Всичко най-добро и пак ще се срещнем... след 10 години
  • /емотиконка от скайп, заместваща поздрав/

    Хареса ми, но преди да добавя защо, как и кога, трябва да отбележа 2 неща:

    1) Не е прието официално при българския, но е много по удобно за четящите, пък и за теб самия при редакция, абзаците да са отделени от празен ред. Като в този пост.

    Ето.

    Така. Прави четенето много по-малко затормозяващо. Както си решаваш, де.

    2) Пасте-нал си текста два пъти. Нищо де, т'ва да ти е проблемът.

    Така, сега кога, как, защо и т.н.

    Всъщност ми хареса и то по един полу-изгубен за мен начин. Умно, но простичко казано. Да де, има го там Шекспи, ама него всички го знаят. Текстът не претендира с речник. Простичко казано, умна мисъл, всичко идеално.

    Това е рядкост.

    Самият ти стил съм го срещал тук таме и ми е слабост. Кратки изречения. Силни. Изчистени. Заявление, точка. Информация, точка.

    Длъжен съм да ти кажа, че макар аз да предпочитам този стил в прозата , той си има плюсове и минуси.

    + Когато изречението е кратко, то е много по-силно. Това, че словото е сила, не се отнася буквално за писателите /или пишещите/. Ефектът, шокът от смисъла на изречениято спада с всяка използвана дума. Затова .. ъъъ... опенърите... т.е. началата на много произведения започват с кратки изречения.

    - Минусът ми беше много добре описан от един мой познат /Уърдхакър/:
    В куц превод:
    "Представи си, че ти си на един път. На края на пътя има нещо бляскаво, дето знаеш, че ще ти хареса, но на всеки пет метра виждаш знак "Стоп" /там следват правилата за движение/. На всеки пет метра си задължен да спреш и да тръгнеш отново, което по някое време може да стане досадно. Не прекалявай."

    Надявам се това да ти е от полза. Ако не ти харесва, просто го игнорирай.

    Послепис: Идеята и начинът, по който е представена тя, също са много успешни.
Random works
: ??:??