На прощаване
Ако всички наши "вчера" и всички наши "днес" водят към смъртта, то тогава животът наистина се обезсмисля. Това е една от великите провокации на Шекспир. Въпросът е какво да правим с нашето "днес."
"Днес" нещо се е променило. Не е същото. Голям ден. А утре ще започне промяната с бързи крачки. Вероятно ще я погледнем с изплашени очи, но това няма да я спре. Има ли нещо по-хубаво от промяната? Отвежда ни към всички дни, изпълнени с път към света, към себе си, към щастието. А то какво е? Как е замесено? Нима не е всичко онова, което ни носи промяната и което ни помага всеки ден да преминаваме през големите и малки трудности? Тогава защо да се страхуваме, защо да тъгуваме, че се разделяме, щом отново ще се срещнем.
Сами ли? Че кой ще е сам? Пет години всеки беше с всеки. Никога няма да те забравя. Да, да точно теб. Нали до вчера бяхме един и същ човек. Ще се чуе звънът на нашите шпаги от нашите боеве с ветрените мелници, после ще потънем в мълчанието на "да бъде или да не бъде", за да стигнем до мига, в който разбираме колко всъщност е голям светът и че отнякъде ни дебне спасението. В нашето "вчера" срещнахме приятелите, пред които се заклехме и любовта, без която не можехме, размахахме шпаги пред невъзможното порастване и искахме да дойде "утре". И то идваше, само че ние все си мислехме, че това е поредното "днес". А ето, че сега се връщаме назад и виждаме колко близо е това "утре" и колко ни е трудно да се разделим с това поредно "днес".
Бяхме приятели, бяхме врагове. Побеждавахме, губихме. Плакахме и се смяхме. Пяхме и танцувахме. Обичахме и мразихме. Разочаровахме се. Но хванати за ръце. Сякаш знаехме, че ще ги разбием всичките чудовища, които ни плашеха. За последно сме на една сцена с всички пиеси и реплики. Вероятно със сълзи на очи ще кажем, че "шоуто трябва да продължи". Ще продължи, защото това ни прави толкова смели артисти. Нашето шоу, нашият спектакъл. Понякога маскиран в смешни костюми и неподходящи роли. А сега е време да си тръгнем от старата гара всеки сам, по своя път да върви, своята непозната земя.
© Александра Ангелова All rights reserved.
Всичко точно и ясно казано. Радвам се, че сте харесали. Друго нещо също е рядкост- да си направи някой труда толкова да пише. Това за стила ми (който всъщност не е толко ошлайфан)-пак благодарско. Всичко най-добро и пак ще се срещнем... след 10 години 
