На ръба на света
На ръба на света
Стигал ли си някога ръба на света, крайния предел на блуждаене между сенките?! Мястото, където можеш да застанеш единствено сам, приласкаван от утешителното черно на мрака. Там... времето е спряло, а вятърът е в предсмъртна въздишка. После идва нищото, в което си втренчен, за да заглушиш всички вътрешни викове. На ръба на света душата се самоубива, за да се възобнови. Там е безкрайна болка, постоянна агония в борбата между преди и сега, мястото, където се отърсваме от предразсъдъците и дълга. Там е царството на тъгата, където мракът има цвят и виждаш всичко на филм. Срещат се минало и бъдеще в безпределната пустота. Стоиш - безпаметно, голо, зъзнещо същество, изгубило плътност и смисъл. Стоиш и крещиш въпроси към нищото и получаваш нищо. Колко дълго продължава това разложение на битието зависи само от теб и желанието за покой. Там струната спи, полумъртва.
Стигал ли си някога ръба на света, крайния предел на блуждаене между сенките?! Мястото, където можеш да застанеш единствено сам, приласкаван от утешителното черно на мрака. Там... времето е спряло, а вятърът е в предсмъртна въздишка. После идва нищото, в което си втренчен, за да заглушиш всички вътрешни викове. На ръба на света душата се самоубива, за да се възобнови. Там е безкрайна болка, постоянна агония в борбата между преди и сега, мястото, където се отърсваме от предразсъдъците и дълга. Там е царството на тъгата, където мракът има цвят и виждаш всичко на филм. Срещат се минало и бъдеще в безпределната пустота. Стоиш - безпаметно, голо, зъзнещо същество, изгубило плътност и смисъл. Стоиш и крещиш въпроси към нищото и получаваш нищо. Колко дълго продължава това разложение на битието зависи само от теб и желанието за покой. Там струната спи, полумъртва.
© Глория Пламенова All rights reserved.
