Стигал ли си някога ръба на света, крайния предел на блуждаене между сенките?! Мястото, където можеш да застанеш единствено сам, приласкаван от утешителното черно на мрака. Там... времето е спряло, а вятърът е в предсмъртна въздишка. После идва нищото, в което си втренчен, за да заглушиш всички вътрешни викове. На ръба на света душата се самоубива, за да се възобнови. Там е безкрайна болка, постоянна агония в борбата между преди и сега, мястото, където се отърсваме от предразсъдъците и дълга. Там е царството на тъгата, където мракът има цвят и виждаш всичко на филм. Срещат се минало и бъдеще в безпределната пустота. Стоиш - безпаметно, голо, зъзнещо същество, изгубило плътност и смисъл. Стоиш и крещиш въпроси към нищото и получаваш нищо. Колко дълго продължава това разложение на битието зависи само от теб и желанието за покой. Там струната спи, полумъртва.
Блокирането на рекламите (Ad Blocker) е в нарушение на правилата за ползване на платформата! Добавете сайта в списъка с изключения във Вашия Ad blocker!
Може да избегнете показването на рекламите, като направите дарение и получите статут на ВИП потребител/Автор ПЛЮС.