НА СТРАХА ОЧИТЕ СА ГОЛЕМИ

                            /есе/

       Тази стара пословица често намира потвърждение  и в реалността.

       Баба ми много често обичаше да повтаря тези думи.

      Когато бях малка, с братовчедка ми всяка ваканция прекарвахме на село, където вечерно време най-много обичахме да си разказваме страшни истории. Но най-страшното идваше после - не смеехме да излезем навън – нито до чешмата, нито за домати в градината, защото зад всяка лоза или дърво ми се привиждаше страшна сянка – я на човек, я на вампир или на някое друго тайнствено същество от приказките.

     Напразни бяха думите на баба, че няма нищо, че страхът ни плаши.  Под влияние на страха нощта изглеждаше различна – населена с неземни същества, опасна и потайна, а на  другия ден всичко си беше  до болка  обикновено и нормално...

      Още тогава разбрах - страхът не помага, а пречи на човек, защото го побеждава и става господар на въображението  му и на него самия.

     Когато човек се страхува, той е обречен, не може да успее, защото страхът потиска съзнанието.

      Ако тръгваш на война или на битка и се страхуваш, то изходът от нея е решен. Още в началото ти си наполовина победен и то не от другиго, а от теб самия.

      Има ли’’рецепта’’  за изход от ситуацията?

      Малко трудно, но смятам, че да.

      Мисля, че човек се плаши  най-много от нещата, които не знае и не може да си обясни, затова  едното ’’лекарство’’ е знанието. Още в древността първобитните хора  измислили толкова много митове – да се опитат да си обяснят света и да престанат да се страхуват от него.

      Затова в течение на хилядолетия хората трупат знания в различните области – биология, природознание, физика, химия, география...

      Според мен да пребориш страховете  си те прави  по-мъдър.

      А мъдростта не е нищо друго, освен способността  на човек спокойно и с увереност в силите да посреща и изпраща всяка изненада и неяснота, всяка новост и трудност в света.

     Мъдрите хора трудно могат да бъдат изплашени. Според философията никой и нищо друго освен самия живот не може да ни научи как да живеем.

      Пътят към преодоляване на страха минава през опознаване на себе си, овладяване на емоциите и трупане на повече знания.

      Затова и на страха очите няма да са големи, ако човек търси  отговори на ’’вечните въпроси’’ за самия себе  си и намира упование в знанията и опита.

      Смятам, че този  е пътят, по който трябва да вървим, за да бъдем господари на себе си.

      Трудно изпълним план, но  това не бива да ни спира да се опитваме  въпреки всичко да го постигнем, защото, който върви напред, рано или късно намира пътя...

      Аз вярвам в това.

      А  вие?