Aug 15, 2009, 12:17 PM

На тате гарджето! 

  Essays » Personal
1393 0 4
1 min reading
Гледам, гледам. И пак гледам. Е, не! Ще ме прощавате, ама моето дете е най- послушно. Ето, кога да мина покрай детската градина - всички деца тичат-беснеят, моето си седи послушно на пейката до госпожата. Чак си е навело главата от ангелска смиреност. А очите му едни такива влажно кротки като на текезесарско теле. Как да не ми се напълни душата родителска?! То ми е най- послушното в групата. Моето гардже! И не че си е мое, ами - ето, нали ви казвам, че седи на пейката и глас не му се чува. И това е всеки път, когато мина покрай двора на детската. Моето си е все там - на пейката до госпожата. Хмммм, знае тя с кое дете може да седи на пейката и да води интересни разговори. С моето! С другите деца как да проведе разговор, като те все тичат и беснеят из двора?! Та те не могат и за секунда да се смирят, за да седнат на пейката до нея. Но как ще могат - да не са послушни като моето?! Да-да, послушни! Търчат като отвързани коне. Само моето е над тези неща - да тича и да беснее. То предпочита ...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Петър All rights reserved.

Random works
: ??:??