На Вера - Помня те
Помня те
Липсваш ми...
Не че те обичах много, но исках да сме заедно. Исках да съм до теб и да ти давам сили да живееш. Но не..
Твоите демони те победиха. Вече една година откакто не си до мен. Пак съм се съблякъл. Пак навън е топло – аз разхождам телесата само по едни шорти.
Преди подсвирваше закачливо при този ми разсъблечен вид. Мислех, че ме харесваше. Заедно празнувахме Великден. Аз помня. Помня те още... твоята тъмна като на индийка кожа. Помня те... твоята топла усмивка. Помня те... твоят сдържан и мъдър, замислен, може би, поглед. Помня..
Помня и нашите срещи. Срещи, които ме караха да се чувствам радостен, че съм жив, че още живея, въпреки глупавите ми опити за самоубийство. Вече това е преминало. Не аз, а ти се самоуби и почерни своята любяща майка. А аз?..
Аз продължавам да живея. Ходя гол, само по шорти и се припичам като гущер на лятното и знойно слънце. Бяха ме приели в Богословския факултет на Софийския университет...Дори не ти запалих свещичка. От страх...Не знам защо.
Пак ще ме приемат..в Богословския. Да ти сигурно знаеш – прекъснаха ми студентските права и вече не съм студент.. Но какво ли те засяга това. Щом дори една свещ за десет стотинки още не съм запалил за теб...А може би аз още не искам да повярвам..че ти не си до мен. Чудех се дълго време дали въобще да ти се сърдя... Но защо? Ти направи своя избор. Дано Господ ти прости, защото аз до скоро не можех... Дано и майка ти ти прости, защото тя клетата много сили физически и най-вече психически хвърли по теб. А твоята благодарност бе да изсипеш в устата си бурканчето с лекарства и да ги погълнеш с чаша студена вода.
Може би е време да изпия и аз една...чаша..студена...не вода, защо не една бира. За твоя помен. Наздраве, където и да си моя непоправима Вера.
Аз напускам този мизерен балкон, както ти напусна своя живт, за да отида да си купя шише със студена бира.
А свещичката...
Може би някой друг път...когато пак ме приемат в Богословския... Зелена бира в твоя чест...Липсваш ни!...
13.06.2004г
© Александър Тоцев All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
-
Препрочитам го сега това споменание - вече 10 години откак е било... Може би при следващо влизане в храм ще се сетя за свещичката на Вера - така и не възприех догмите и не завърших като богослов, в храм не се сещам да се спра, но сега като го чета след 1 декада - вероятно е време да го сторя. А за коментарите - дано има за всекиго дори в несъгласие и болка за обстоятелствата, да има кой да напомни и ще има кой да оцени там горе...
-
Много чувство има в това есе.
Браво!!! -
Много ми хареса,написано е искрено и с чувство.Пожелавам ти успех в живота.
-
Аз мисля като _Ема_!!!Много е хубаво и...истинско...
-
Красиво е...
-
Мисля че и Вера го оценява като мен
!Обичам искрените хора!
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
