Ханс Кристиян Андерсен имаше една приказка "Щастието може да се крие и в едно клонче". Това му е най-хубавото на щастието - че всеки сам си го избира, сам го търси и открива. И най-интересно е, когато никой не очаква да го намериш в тъгата, мръсотията и мрака, но ти го правиш. Защото си творец, а на творците някак си им е позволено да нарушават правилата, за да създадат свои. Не само, че не ги осъждат за това, но и започват да им подражават. Много е хубаво да изненадваш останалите, особено, когато не го правиш заради тях, а търсиш сам себе си. Така се раждат и най-красивите моменти, тези късчета от забравата, които без никакво логично обяснение все още се помнят и "кръжат" из обърканите мисли и чувства, сякаш, за да те разсмиват от време на време с чудатия си полет. Когато се уморят и поспрат на едно място, някъде из напрегнатото ти съзнание, усещаш една топлина, една сила и попадаш под властта на красотата. Кои бяха моите специални моменти... Учудвам се колко са обикновени на пръв пог ...