May 2, 2007, 4:02 PM

Най-скъпия приятел 

  Essays
2876 0 4
2 мин reading
Бих дала всичко...
За смеха... за усмивката... за щастливите сълзи, които днес нямам.
Бих дала всичко, за да бъда поне малко щастлива и да си върна това, което изгубих и да си взема онова, което пропуснах.
Бих дала всичко, за да върна часовника назад... и да сме там... ти и аз, на онази пейка - когато ме целуна за първи път...
Спомняш ли си?
Бих дала всичко, за да се разхождам отново с теб под току-що цъфналите дръвчета...
Хванати ръка за ръка...
Бих дала всичко отново да ми кажеш "Зайче"...
Бих дала всичко, поне за миг да вдишам онзи въздух... ухаещ на любов.
Бих дала всичко, за бъдем отново - Ние...
Бих дала всичко...  да можех да върна времето назад... и да не те бях наранила...
и да не беше плакал за мен...
И в онази нощ на жестока болка да не беше ме проклел... 
Бих дала всичко... да не изпиташ мъката отново или поне не тази, която изпитах аз след твоята клетва...
Бих дала всичко... защото още те обичам, а ти си най-скъпия ми приятел...
Бих дала всичко да те видя щастлив... До нея - която и да е тя.
Защото те обичам!
Човекът, които най-много ме е разбирал... а аз някога не оцених... и те изгубих...
Бях малка... и съжалявам...
Но късно!
Или може би нищо не зависеше от нас?!
Бих дала всичко, повярвай ми...
Бих дала всичко... за да ме гушнеш отново, както онзи път, под звездите,
тогава, когато повярва, че аз съм любовта на твоя живот... и съжаляваше, че ни дели толкова път...
Бих дала всичко,  за да ми кажеш отново "Един ден ще бъдем заедно завинаги, но сега най-важното е да бъдем приятели"...
и тогава ме хвана за ръка...
Бих дала много... защото ме разсмиваше, караше ме да се усмихвам, да се радвам...
Бих дала много, защото ме поучаваше, а понякога ми се и караше... за грешките ми...
Бих дала всичко... да си щастлив... и повярвай ми... колкото и да желая да върна онези мигове, никога няма да призная пред  теб... че ми липсваш... и си човекът, който съм търсила  и човекът, който толкова много ми е липсвал, преди и след като те срещнах...
Късно се вгледах в теб, късно разбрах какъв си, късно усетих колко значиш за мен...
Но Никога, никога няма да ти призная...
Защото заслужаваш да си щастлив и да намериш своя път...
А навярно той не се пресича с моя...
Защото вече не си моя любим, а най-скъпия приятел...
И бих дала всичко...
За смеха... за усмивката... за щастливите сълзи, които ще имаш...
НЯКОГА!
Колкото и далече да е "Някога", аз искам да бъдеш ЩАСТЛИВ!

© Кристина Славова All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • Повярвай ми,че няма нищо лошо в това,да признаеш на някого,че ти липсва,от това само можеш да спечелиш...Много добре пишеш,желая ти успех!
  • Истина е ... имаше и неща , които не успях да напиша , защото бях под афект ... и бързах да не испусна мислите си ...
  • Толкова е прекрасно... Ако това е реалност , скъпа, то те уважавам за силата и мъдростта. Малко от младите сега мислим така и оценяваме толкова важните моменти! Подкрепям те
  • Удивена съм!!!!Браво,мила!....Малко хора биха сторили такъв жест...стискам ръката ти!!!!!
Random works
: ??:??