Най-великото нещо в света е да принадлижиш на себе си

От дълги векове насам човекът се е стремил да не принадлежи на никой друг
освен на себе си. Историята помни хиляди лозунги и водачи, борещи се за
свободата и независимостта на личността. Започвайки от Ренесанса до наши дни
виждаме човека все по-малко принадлежащ на другите и все повече на себе си. Но
дали това наистина е така. Познаваме ли се достатъчно, за да принадлежим сами
на себе си? Себепознанието е първата стъпка да принадлежим на себе си. То не е
лесен и еднократен процес. Изгражда се с години. Да дадеш обективна оценка за
теб самия, да се погледнеш от страни понякога може да се укаже доста трудно.
Често пречка за това са егоизмът и егоцентризмът ни, тъй като те ни карат да
вършим неща, благоприятни за нас, без да се интересуваме дали са правилни или
не за обкръжаващия ни свят. Себепознаването включва и себеизпитване – да се
изпитваш дали реагираш в дадена ситуация така, както мислиш, или действията ти
са коренно различни на практика.

Да принадлежиш на себе си значи да не се влияеш от чуждото мнение, да си
освободен от предразсъдъци, да откриеш в себе си човека, който си, а не този,
който другите очакват от теб да си. Да принадлежиш на себе си значи да си
свободен. А нима свободата не е най-ценното нещо на света?

Но свободата освен привилегии носи със себе си и отговорности, за които е нужна
воля.

Волята според мен е втората стъпка. Много хора в действителност не си
принадлежат заради слабата си воля.

Да принадлежиш на себе си включва още една стъпка – да използваш волята си
правилно, за неща които имат смисъл. И нека не забравяме че каквото искаме на
нас да се случва, това трябва и ние да правим за другите хора. Тази простичка
формула ще ни закриля винаги от злини, ако разбира се вършим и ние добрини.
Принадлежащи на себе си можем да накараме светът да стане по добър, като
употребяваме волята си в правилната насока. Така примерът който оставяме ще се
възприеме и от други хора, които биха поели по този път – път осеян със
задължения, да сме хора, които си принадлежат, но и път осеян с най-скъпата
привилегия на този свят, а именно свободата.
Да принадлежиш на себе си – наистина най-великото нещо в света, откриващо
ти какъв си ти, даващо ти воля да станеш какъвто искаш изпитвайки свободата, че
не принадлежиш на никой. Точно тази свобода, която е скъп диамант за душата,
караща те да се чувстваш пълноценен човек.