Нашите следи
Помниш ли дните,когато тичахме по белия сняг,за да се стоплим,когато нашите следи оставаха като красив спомен...Сега вървя сама из белите преспи,минавам по същите онези пътеки,чувам собствения си смях...звънлив и дразнещо радостен.Там под акациевите дървета още чувам твоя шепот дрезгавият ти,развълнуван глас,така искрен..."обичам те...".Още усещам топлите ти устни върху моите и нежния ти дъх във врата ми.Беше като магия и същевременно толкова реалистично.
Сега отново виждам стъпки по белия сняг,две по две,и по тях,като по книга разбирам какво е ставало.Ето тук под акацията са спрели да се целунат,тук са се гонели в любовна игра,тук са вървели прегърнати...Но това не са нашите следи.Други влюбени двойки вървят по снежните алеи.А някъде там,отстрани на акациите,две самотни души продължават да търсят своите половинки...
© Николета Русева All rights reserved.