Научих, че...

Научих, че времето може да бъде както най-големият ни приятел, така и най-големият ни враг – времето поучава и показва, но късното осъзнаване на нещо може да доведе до необратими последствия.

Научих, че ще сгреша, ако кажа, че познавам някого – та аз не познавам и себе си! Освен това в много случаи хората прикриват истинската си същност.

Научих, че независимо от колко време си поне бегло запознат с личността на някого, този някой винаги може да постъпи точно по начина, по който най-малко очакваш – разочароващо или приятно изненадващо.

Научих, че хората все пак се променят… към лошо. А ако случайно някой се излъже да се промени към добро, бива ранен дълбоко и болезнено.

Научих, че в много случаи момчетата са по-добри приятели от момичетата. Едно момиче може да ти се усмихва любезно, а зад приветливата ù фасада да се крие спотаена злоба, омраза и завист към теб. Може да твърди нещо, само докато има полза ти да си мислиш това. Докато отношението на едно момче към останалите почти винаги си личи.

Научих, че в най-трудните моменти е не само по-лесно, а и по-правилно да се довериш на не толкова близки приятели, колкото на близките – само добър приятел става качествен предател.

Научих, че всяко предателство започва с приятелство. Надявам се обаче, че не всяко приятелство завършва с предателство.

Научих, че понякога, докато осъзнаем какво имаме, вече сме го загубили. Това е като закон на Мърфи май вече…

Научих, че когато се притесняваме да не загубим нещо или някого и правим всичко възможно да го задържим, винаги го губим. Не поради друго, а защото най-големите ни грешки са причинени от страха, паниката и най-вече несигурността у нас.

Научих, че не е хубаво да пропиляваш моментите от живота си, без да вършиш нещо смислено. Както и че „смисленото” , когато си млад, е равно на неразумно и неправилно.

Научих, че всичко, което знам, е само временно. Утре може би няма да го помня.

Но научих и че утре ще знам още нещо ново и с малко късмет утре ще направя една грешка по-малко от днес!