Не бий детето! Не бий майката!
НЕ БИЙ ДЕТЕТО! НЕ БИЙ МАЙКАТА!
"На 30 години и половина съм. От тях последните 30 живея без баща. За щастие... Въпреки любовта си към баща ми, майка ми е решила, че едно дете не бива да живее в семейството на побойник и пияница, и се е развела, преди да се науча дори да пълзя... Съвсем навреме, бих казал.
Да се разведеш преди 30 години в България си е било доста смела постъпка (не че сега е различно), особено, когато това решение не се одобрява от никого, дори и собствените ти роднини. Майка ми благоразумно се е развела по взаимна вина (нищо че и досега на бузата ú има белег на мястото, където баща ми си е гасил цигарата), прибрала се е при родителите си и понесла стоически цялото унижение от този си акт. Не искам да мисля какъв човек щях да израсна, ако ролеви модел по време на детството ми беше баща ми. Насилник и пияница като него, най-вероятно. Слава богу, въпреки родителските си права, той прекара с мен няма и 30 дни за 30 години. И малко повече време прекарах с неговото семейство, създало такъв насилник...
.....................................................................................................................................................................
Не стойте безучастни! И застанете твърдо зад насилваните, насилието не трябва да се крие, а да се изважда на показ! Въпреки срама! Казвам го от личен опит, знам кой живот бих живял по-щастлив - този или онзи с баща-насилник...
Това не е разказ за една лична драма. Това е апел за помощ! Помогнете на тези, които са нямали късмета да имат майка като моята! Вие сте роднини и съседи, ваш морален дълг е да спрете насилието! Моля ви...
Този пост не е написан, за да си спомням след време на какъв акъл съм бил. Целта е да стигне до максимален брой читатели и да промени нещо в тази страна. Освен това моля всеки, който смята темата и поста по нея за важни, да публикува навсякъде, където прецени, целият текст или част от него. Дано заедно успеем да постигнем нещо!"
Това е извадка от разказа "Бий детето" на Т.Ц. на 32 години, от София, която използвам с негово съгласие и молба, без да го познавам. Мисля, че темата е достатъчно важна, за да си позволя да спра вниманието на читателя на нея. Защото най-важното в нашия живот, онова, което му придава истински смисъл, са децата, които създаваме. А за съжаление твърде често се случва да не подхождаме към техния живот с достатъчно отговорност. Този млад мъж, слава Богу, и благодарение на решителността и отговорността на своята майка, няма кой знае какво да разкаже за насилието в своето семейство, освен за белега от изгасена цигара на бузата ù, но затова пък е израснал като достатъчно прозорлив и отговорен, за да разбере пагубната роля на насилието в семейството и вероятността какъв би могъл да бъде днес, ако тя не беше взела навреме своето решение. Насилието в семейството е почва, върху която неизбежно израстват бъдещи насилници или комплексирани, уплашени личности, неспособни да се справят с живота, който им предстои. На това обричат най-често децата си родители, между които вече любовта си е отишла и на нейно място се е настанила омразата. Колко страшно е това, че тези родители някога са събрали съдбите си с любов. И независимо от причините, поради които е изчезнала любовта между двамата, потърпевшите са децата. Тези невинни, чисти малки човечета, бъдещи възрастни хора, свидетели на свади, скандали, побоища, те почти винаги остават с осакатена психика и много често - с осакатена съдба. Ужасяващи примери и страхотии за насилието няма да цитирам тук. Вероятно всички са виждали и чували достатъчно, макар че много често те остават скрити. Смятам, че много по-важно от жълтото в историите е сериозната мисъл за последствията. Затова, млади момичета и момчета, не подхождайте лекомислено към връзките си, защото от тях често се раждат деца. Помислете дали си струва да създадеш дете, ако не можеш да го направиш стойностен и щастлив човек. Ние всички сме били деца и помним колко много детето има нужда и от мама и от татко, то има нужда от обич, но има нужда и да вижда обич между мама и татко. По-страшно за неговата малка душица от това, че мама и татко не се обичат е това, че те се бият.
Запомнила съм един въпрос от филм, чието заглавие, за съжаление, вече не помня. Въпросът беше зададен от млад мъж на жената, с която живееше и която поиска да има дете от него: "Нима имаш толкова високо мнение за себе си, че искаш да се размножаваш?". Жестоко, нали. Защото всеки има високо мнение за себе си, включително и особено бъдещият насилник. Но децата не са домашни любимци, те са човешки същества. Те са огромна отговорност.
PS.
Ако някой желае да прочете постинга, може да потърси в Google чрез «Бий детето» или на http://locke.blog.bg/viewpost.php?id=80406
© Даша All rights reserved.
