Понякога ние хората, се държим с Любовта като стока. В началото, тя държи висока цена, понеже е адски търсена. Когато се сдобием с нея, търсим, да закупим всичките ѝ копия и модели и гордо я излагаме на витрината. С течение на времето, правим отбивка от цената, с надеждата някой да я купи. Следва ново и ново и ново драстично намаление, стигайки до пълна разпродажба почти на загуба...
Всъщност, нейната стойност остава непроменена. По-точно казано - Любовта няма цена, защото е безценна. Ние слагаме етикети на самите себе си, за да оправдаем с тях снижаването на стойността на нашата ценностна система. Продаваме се за шепа възгласи на одобрение, или за кратък миг на евтина медийна слава.
Преструваме се на манекени от витрината на собствения ни магазин, облечени с уж различни модели Любов. И постепенно, Тя, която не е за продан, се измушва тихо и на пръсти през изхода, докато ние заемаме неестествени пози, за да ни забележат преминаващите пред магазина минувачи...
Накрая, Животът, ни принуж ...