(Не) Образованите
В нашия блок живее една жена на около 50 години. Тя е лекар. Престижно! Тя много рядко се усмихва! Тъжно! Поздравява избирателно. Нормално! Всъщност не съвсем. Поздравява само тези, които имат... образование - висше. Смешно! На мен поне ми е смешно. Вярно, че хората са различни, но все съм си мислела, че когато казваме „Здравей", го казваме на човека, а не на кетапа - освен ако някой не си го носи като щампа на блузата, защото за друго не става.
Как така някой, който има претенции за образование и ум, може да мисли толкова ограничено, толкова тесногръдо. Дали и пациентите си подбира според образователния ценз?
И колкото и да се опитвам да намеря нормално, разумно обяснение - затруднена съм. Не мога да приема, че дипломата прави човека. Особено като се има предвид, че в последно време те са като почти всяка стока и може да се закупи срещу определена сума. Което и обезсмисля целия процес на обучение, както и притежанието на въпросния документ. И откога хартийките определят някого колко е човек? И колко е стойностен?
Всеки човек си има достойнства, които не зависят от образованието. Може да е умен без да е образован. Имах един колега, който не беше висшист, но слагаше в джоба си всички такива. Защо не е учил? Ами не зная - може би не е имал възможност. А може и да не е имал желание. Това е без значение. Той имаше „слонска" памет, умът му беше бърз, гъвкав; определено можеше да мисли.
Човек може и да е талантлив без да е образован. Майка ми, например, рисува много хубаво, но няма документ. Това не я прави по-малко кадърна. Това са само прости примери. Няма да изброявам всички необразовани гении - нито в световен мащаб, нито в национален. Нима всички те са хора втора ръка!?
Разбира се, че не подценявам образованието, нито хората с образование. Но не може да изграждаме мнение и впечатление за някого само заради дипломата. Не че не може. Явно е възможно. Дали е обективно? От друга страна трябва ли някой да се интересува от мнението на хора, които не могат да видят същността? А същността - тя е в сърцето, в душата, в ума... А не написана (напечатана) на хартия и събираща прах в някой шкаф или пък дори и окачена в рамка на някоя престижна стена.
© Мария Петрова-Йордано All rights reserved.
