Не познавах себе си...
Не познавах себе си, защото не познавах теб,
но вече те познавам и знам точно коя съм и какво искам.
Не знам дали ще сме толкова дълго заедно, колкото аз искам,
но знам, че ако теб те нямаше в живота ми, аз нямаше да съм същата.
Ако твоето докосване и твоя глас, ако твоето присъствие и твоите целувки не бяха част от мен,
аз щях да съм празна и недопълнена. Щях да съм никоя и нищо.
Толкова е трудно, когато човека, който е твоята половинка, е
далеч от теб и ти знаеш, че той е човека, който е отреден за теб,
но не можеш нищо да промениш. Не можеш да го върнеш по-бързо.
Но все пак знаеш, че когато си дойде
ти ще си пак Цяла и довършена и всичко ще е пак вълшебно, както преди... както тогава.
© Кристина All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
-
Страхотно е наистина!Толкова е въздействащо! 6 от мен
-
благодаря на всички които са прочели есето ми и им е харесало
-
Тъжно е да знаеш,че имаш човека когото обичаш...а той е така далеч от теб,неможеш да го прегърнеш нито да го целунеш...Поздрав за хубавото есе!
-
"...все пак знаеш..."
Поздравления!!! -
Всеки ден се чудя дали ще се варне както ми обеща но незнам....радвам се че ти е харесало
-
Поздрав мила!
Важното е,че си намерила и познала себе си!
А той-дано се върне!
Поздрав и
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
