Най-лошото нещо,което може да се случи на човек е да разбереш,че любимият ти не иска повече да бъде с теб.И то не заради самия теб, а заради друга жена.

Може би е разбрал или е срешнал човек с когото се чуства по-добре.Или пък не иска да се обръзва с някого.Не знам каква е причината да стават такива неща!?

Човек намира своята сродна душа,когато най-малко очаква.Но най-лошото е когато я намери тя да не иска да има нищо общо с теб.Мислиш,че причината се крие някаде дълбоко в теб,или пък смяташ,че той е виновен за всичко.Че той е направил по-големите грешки. Чудиш да прекъснеш ли отношенията си с дадения човек,но си изправен пред дилема.Да останеш пак сам или да бъдеш с него въпреки всичко.Въпреки лъжите,въпреки унижаването,въпреки всичко.Сама и само да бъдеш до този човек! Най-трудното решение,което си взимал някога! Съветваш се с приятели,роднини,но не можеш може би и не искаш да надникнеш вътре в душата си и да чуеш гласа на сърцето си.Не знаеш как да го чуеш докато изведнъж решаваш,че повече никой няма дза слушаш нито приятелите се нито роднините никой.И.. решаваш да останеш сам самичка и да се самосъжаляваш а.Да плачеш, да чустваш че никога няма да имаш човек до себе си никога нищо няма да е както трябва,че до края на дните си ще останеш сам.Това е най-големият ти страх!Самотата!Тя убива!Да се прибираш всеки ден било то от училище или от работа и да си сам.Да няма на кого да кажеш здравей.Да няма с кого да се скараш.И най-гадното идва когато лягаш в огромного легло......САМ!Да сам,защото няма кого да бъде с теб.

В най-трудния момент да няма на кого да се обадиш,да поплачеш на рамото му, да му споделиш какво чустваш.ЗАЩО!? Този въпрос си си го задавал не един пъти.Нали?

Намерили отговор?НЕ!Да защото все още имаш някаква надежда,че нещата ще се оправят,че ще дойде човека който те заслужава.Старите хора са казали,че надеждата умира последна.Вярваш ли им?!Искаш ли да им вярваш?Може би да ,а може би не!Не знаеш какво да правиш постоянно мислиш само за едно-за моментите преживяни с този човек няма значение било то лоши или хубави.Мислиш си само за него дори когато за миг забравяш и се отнасяш някаде,на някое друго място не си сам,а си с него.Мечтаеш,че той ще размисли и ще се върне при теб.Чудиш се,че някога това ако стане дали ще го приемеш отново колкото и да те боли решаваш,че няма да стане.Че няма да позволиш пак да те нарани.Но не изведнъж пак настъпва момента,в който искаш да бъдеш с него въпреки всичко!И така ти пак си изправен пред дилема!Не можеш да решиш!Мислиш,че ще го забравиш,но идва момента в който го виждаш и пак всичко се връща.Болката,мъката всичко,което си чуствал.Беше решил,че си безразличен,но само с един единствен поглед пак се връщаш назад!

По радиото чуваш песентта на която те е целунай да първи път.Очитети се пълнят със сълзи и накрая се прибираш и всичко започва отначало.Самотата самосъжалението,всичко.Всички чуства които беше решил,че си забравил!Не не си ги забравил те не са изчезнали просто са били някъде дълбоко в душата ти и са чакали да ги изровиш.Е направи го и сега накъде!?И пак си задаваш същия въпрос.Ще срешнали своята половинка?Ще намеря ли човек който ще ме обича?И пак идва надеждата.Май само тя ти остана.Затворил си се в себе си не излизаш,не се забляваш както се забавляваше преди.Тази усмивка на лицето ти изжезна.Не можеш да се сетиш кога си я виждал за последно.Да видяе за последно, когато те целуна, когато ти каза че държи на теб,но не го доказа. Вече не можеш да се усмихваш,нямаш сили.Мъката и самотат те обхванала толкова силно в обятията си,че не можш да се отскубнеш.Казваш си повече няма да е така минават 1-2-3 месеца вече си го забравил.Но уви!Той пак се появява в живота ти!И дилемата пак излиза на преден план.Въпросът който си си задавала.Надеждата,която си имала!Всичко, което веч си забравила се връща.Ядосваш се,трупаш злоба,но това с нищо няма да помогне!Пак се почва старата песен на нов глас!Нямаш вече сълзи да плачеш.Очите ти са пресъхнали.Не знаеш какво да правиш.Страх те е!Страх те е от самата себе си!Да не от него,а от теб.Въпроса нахлува в съзнанието ти.ЗАЩО?Защо се появи отново?Вече нямаш думи да изразиш това,което чустваш-Както сълзите така и думите са изчерпани.Не можеш да осъзнаеш какво става с теб.

Времето лекува са казали хората.Не знаеш дали да им вярваш!Имаш чуството че са минали векове!Не минали са единствено няколко месеца.Страха нахлува бавно и мъчително в теб.И пак прословутия въпрос.Защо? Пак нямаш отговор.Сещаш се за него,за миговете прекарани.За мечтите.За плановете.За всичко свързано с него.Стоиш сама в парка и изведнъж помирисваш миризма,която ти е страшно позната.И в същия момент осъзнаваш,че това е неговият парфюм.Оглеждаш се да не би да е наоколо,но не няма никого около теб.Чудиш се защо сесещаш за парфюмът му.После виждаш,че  минава една влюбена двойка.Поглеждаш ги и осъзнаваш,че това е той.Радваш се ,че си го видяла и в същия миг виждаш и нея!Тя,която ви раздели!Виновницата за всичките ви караници,за мъката,за болката,която ти е създала.Ставаш и краката ти сами се запътват към тях.Защо?Ти не искаш,но се осъзнаваш че вървиш точно зад тях.Спираш се и се питаш какво правиш!?Как можа?И в един момент се събуждаш.Но как?Всичко беше толкова реално.Не можеш да си обясниш какво е станало.В същия миг виждаш,че държиш неговата снимка,сещаш се как си плакала.И тогава нахлува в теб същото чуство.Страха!Да пак той!И всичко започва отначало!Но защо!?Защо? Вече не говориш,а крещиш от болка.Как можа да ти причини това?Все още не можеш да осъзнаеш какво се случва с теб.Не мина ли достатъчно време,че не можа да се излекуваш от него.От човека на когото си имала доверие,на кого би поверила дори живота си.Но какво става с теб!?И в същия миг осъзнаваш,че ти този човек си го обичала.Че не можеш да спреш да го обичаш.Още помниш миговете прекарани с него,всяка сянка ,всеки поглед мил ти прилича на него.Не знаеш как живееш без неговите ръце,без неговите прегрътки,без НЕГО.Да без човека,който те нарани толкова.Защо осъзнаваш,че обичаш даден човек чак когато го загубиш?Самообвиняваш се,че не си му го показала.Но защо?Той така или иначе пак щеше да се подиграе с теб,да те унижи да те нарани.Не можеш дори да го отречеш.Не можеш  да кажеш на сърцето си кого да обича.Любовта връхлита!Искаш не искаш,това е факт,който не можеш да промениш.Сещаш се за първата ви вечер прекарана заедно.Как се събуждаш до него.Как го целуваш.Как сте си говорили до 4 часа сутринта.Как те е събудил с целувка!Но защо не искаш да мислиш за това.Имаш чуството,че това те убива!Осъзнаваш,че това е минало и трябва да продължиш на пред.Когато най-малко очакваш ТОЙ ти звъни.Но защо?Пак прословутия въпрос!Чакащ да откриеш отговора.Но защо ще ти звъни човека,който те е наранявал най-много?И пак нахлува същото чуство.Той щом те е наранил един път ще го направи,и втори и трети,и четвърти и така докато не те убие.Дигаш телефона с трептереща ръка и сърце,което имаш чуство че ще фръкне,но не знаеш дали от радост или от притеснение.Човека отсреща,ТОЙ въпросния,който разби всички твои мечти на малки парченца.Чудиш се защо ти звани.Питаш го и той ти отговаря че му липсваш!Усмивката пак грейва на лицето ти,но страха я отпъжда много бързо.Не знаеш дали да го пуснеш пак в живота ти или да го отпратиш!Трясваш телефона,не защото не искаш да разговаряш с него а защото знаеш какъв  е въпросът му.Страх те е да му отговориш.

Но какво правиш!?Преди няколко месеца мечтаеше да ти се обади,да те попита същото.Но уви!Времето наистина лекува.Още го обичаш!Да така е не го отричаш,но няма да го направиш,няма да се върнеш при него само заради една единствена причина!И тя е страх.Страх,че ще те нарани отново.Че ще страдаш отново.

Така завършвам,не защото няма какво друго да ви кажа.В едно единствено нещо съм сигурно и то е.Не позволявайте страха и самотата да нахлуят в душата ви!