Здравей. Аз съм човек. Името ми не е важно, ще го забравиш и без това. Интересна ми стана темата кой какво е, кой какво не е и кой на кого може да каже какво е и какво не е. Това е моята кратка представа за това.

Както всички останали хора, и аз имам представа за себе си. Имам плюсове и минуси, някои малки, някои големи. Едни хора ме наричат по един начин, други – по друг, а аз – по няколко; зависи от ситуацията. Имена много, ситуации много, плюсове и минуси също. Но нито едно от тези неща не съм аз. Аз съм това, което ги променя към нещо по-добро, или поне се опитва. Това съм, което вижда доброто и злото в нещата, които мисля и върша и се старае да разбере какво изобщо е добро и зло и защо изобщо мисля и върша тези неща. Разбира се, не съм някакъв неограничен дух, който витае из абстрактното пространство.

Като всички хора, живея с определени ограничения – имам уникално биологично тяло, живея в конреткно семейство в спефицично общество в определен период от историята. Освен това, изпитвам конкретни емоции в разни ситуации и реагирам по начини, които не разбирам в момента, а чак в последствие, и то не винаги. Не се боря с тези ограничения, но не им и робувам. Опитвам се да поддържам приятелски отношения с тях (или поне да сме познати). Нито пък аз съм някое от тези ограничения. Аз съм това, което може да навигира тези ограничения, за да постигне някаква цел и по пътя да се справя по-добре с тях.

Не съм твоята представа за мен, нито дори своята. Тези представи са отражения на сегашното ни виждане на себе си, на другите и на света. Не съм огледалото, в което виждаш тези кусури, които нарочно не виждаш в себе си. Не съм твоят идол, нито твоят дявол. Не съм велика личност, не съм и нищожество. Не съм само това, което съм днес, нито вчера, нито дори утре. Повече съм това, което успешно се движи от вчера през днес и към утре, без да се губи в шума.  Много по-дълъг е списъкът с това, което не съм, отколкото обраното, за това няма и да продължавам – ясна е картинката.

Правя грешки, правя и правилни действия. Опитвам се да коригирам колкото грешки мога и да бъда нещо по-добро от вчера. Не винаги се получава, но процесът продължава. Виждам се в останалите, но не във външния вид, не в думите, не в действията, не в чувствата, не в творбите им. Виждам се в тази част от хората, които ги променя към нещо по-добро. Всеки сам си преценя какво е това добро и го изменя с времето, нека не сме слуги на фалшиви идеали.  Опитвам се честно и ясно да изразявам какво искам, чувствам и мисля към тези, които го заслужават. Това определено не е всеки. Ако беше всеки, то какво ценно щеше да има в мен, в думите ми, в делата ми?

Обичам хората, заради това, което могат да бъдат. Заради това, което се стараят да бъдат, въпреки всичките им недостатъци и пречки. Обичам хората, които намират сила да прекосят океана на трагедията на живота и достигат другия бряг с един прекрасен и уникален кораб. Обичам доброто в хората, защото знам какво е злото – в човешката история, в себе си, в другите. Не съм атеиест, не съм религиозен, не съм идеолог, просто човек с желание да е философ.

А ти?