Не знаеш, колко те обичам
Обичам те толкова много, че ме е страх да ти го кажа, защото ще те обикна още повече. Първият път, когато те видях се страхувах да те докосна, първият път, когато те докоснах, се страхувах да те целуна, първият път, когато те целунах, се страхувах да те обикна, а сега, когато те обичам, се страхувам да не те загубя.
Толкова много пъти съм искала да ти кажа всичко това, толкова много пъти съм започвала, но никога не съм довършвала думите си. Когато си до мен сърцето ми тъпти лудо, а когато си далеч - то умира от мъка. Спомням си думите ти, с които ме упрекваш, че за мен ти не означаваш нищо, без да озъзнаваш, че си всичко. Упрекваш ме, че не изпитвам нищо към теб, а не знаеш колко много те обичам. Прости ми! Прости ми безразличието, с което се отнасям към теб понякога, но страхът, че няма да разбереш сърцето ми, ме убива. За мен си всичко, което съм искала от живота, а когато те няма всъщност губя живота си. Толкова много пъти съм искала да те прегърна и целуна, но ти си студен към мен и желанието ми се превръща в пепел. Флиртовете ти с другите момичета са твоя начин да ме нараниш и знаеш ли – успяваш. Да, обичам те страшно много и не веднъж съм желала да го изкрещя, за да чуе целият свят и ти, че те обичам истински и от толкова любов сърцето ме боли. Липсваш ми всяка секунда щом не те виждам, но да ти кажа “ Съжалявам! “ е вече твърде късно. Моля се, да осъзнаеш какво си бил за мен и колко ме боли, че си далеч. Във всяко момче виждам теб, във всяко цвете - твоето сърце, във всяка звезда – твоите очи, но знам, че техния блясък и величие светят за друга.
Прости ми, за всичко, което съм ти причинила, но аз съм си такава. Прости на устните ми, че не ти разкриха сърцето ми, но те са си такива. Прости на очите ми, че не те погледнаха, но ако те погледнеха никога нямаше да се отделят от теб. Прости на ръцете ми, че не те прегърнаха, защото ако го бяха сторили никога нямаше да те пуснат, а ти имаш нужда от свобода. Съжалявам за всичко, но най-много за това, че никога не разбра колко много те обичам.
© Ростислава Златева All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
-
Срахотно есе! Въпреки, че имах възможност да го прочета чак сега, а то е писано отдавна, аз също искам с пълно гърло да изкрещя всичко това! Няма нищо по-трудно да признаеш на един човек колко много го обичаш,и колко много се страхуваш да не го загубиш! Дано към днешна дата, мило момиче си щастлива в любовта и тя да е споделена! Поздрави от едно доста пораснало, но също толкова чувствително като теб "момиче"!
-
Много красиво!
-
настръхнах! уникално!
-
Браво, невероятно е. Поздравления!!!
-
страхотно е.Остави ме без дъх.Браво!
-
"Обичам те толкова много, че ме е страх да ти го кажа, защото ще те обикна още повече. Първият път, когато те видях се страхувах да те докосна, първият път, когато те докоснах, се страхувах да те целуна, първият път, когато те целунах, се страхувах да те обикна, а сега, когато те обичам, се страхувам да не те загубя."
ТОЛКОВА СИЛНО,ТОЛКОВА ИСТИНСКО -НЕ МОГА ДА ГО КОМЕНТИРАМ! ПРОСТО КОЛЕНИЧА И ТИ СЕ ПРЕКЛАНЯМ! -
Ще кажа само едно- Не е виновно момичето загубило любовта на един глупак,виновен е глупака пропуснал последния си шанс да стане човек!
-
И на мен всичко ми е много познато!Но наистина никой не заслужава страданието, което така или иначе остава скрито в самата теб.. Върха си! Много усмивки
-
есето ти е страхотно,а проблематиката,която разглеждаш ми е до болка позната.но не е притеснявай най-трудно е да кажеш обичам те на човека,който обичаш,но щом той не те е отценил,то ти не трябва да страдаш за него,защото само той губи
-
е направо се разплаках-наистина - много е хубаво
-
невертоятно силно... нямам думи... този човек наистина трябва да сужалява ,че е изпуснал толкова силна обич ...
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
Харесах 6 от мен!
Поздрави!
П.С. Никога не е късно да се прочете нещо смислено...