Недоверието, болката и още нещо...
(есе)
Защо, по дяволите, всички се държат лошо с теб? Защо най-важните хора за теб те пренебрегват и се опитват да ти навредят? Навредят е силно казано, но начинът, по който те се отнасят с теб, е твърде далеч от това, което си си представял или си искал да бъде...
Понякога хората се опитват да ти помогнат, но в стремежа си те нараняват чувствата ти и печелят твоето презрение. Дали това е омраза? Не... не мисля... Може би няма точна дума, описваща тези мисли, но все пак...
Всички тези важни за теб хора те обичат, но понякога поставят себе си и своето его над теб и твоите интереси.
Ако си представим дори и за миг, че животът е един филм, то тогава родителите и приятелите са главните артисти в него, а ти къде си... на какво място си попаднал? Ти си нещо – какво точно? Когато сблъскаш, дори неумишлено, интересите си с техните, ти оставаш неразбраният в цялата ситуация. И светлият, изпълнен с живот филм се превръща в мрачен филм на ужасите...
Кога боли най-много? Защо трябва да боли? Боли, когато се чувстваш самотен, когато никой не търси твоето мнение за нищо... боли, дори когато си загубил доверието на хората до теб... те се отнасят с теб като с неодушевен предмет. Боли, защото ТИ си човек!!!
© Симона Стоянова All rights reserved.