В един оранжев замък, на брега на оранжево езеро, живеела една оранжева принцеса. Баща и бил самият най-царствен господар-Великото Слънце.

Като истинска дъщеря на своя баща тя - Зоя, била носител на Огъня, каквито са и всички други нейни посестрими като Изида, Деметра и др.

Принцесата имала всичко, знаела всичко и въпреки това (а може би точно затова) ù било много скучно и тъжно. За да я разтуши, нейната дойка ù разправяла небивали истории, които чувала от космически пътешественици, които пристигали през ядрото на Слънцето, за да се поклонят и утвърдят своята лоялност и вярност към баща ù. Сред пътешествениците имало и един гард, който бил сляп. Той пеейки разказвал за една малка далечна планета, намираща се в края на Млечния Път, и в края на времената, наричали я Шестата Синя Планета, или-Майката Земя. 

В песните му се описвали нейните прелестни зелени планини, сини морета, многообразните цветя и животни. Но най-много се говорело за това, че точно сега, който се роди и живее там, задължително ще срещне своята половинка, за която е създаден, и ще познае Истинска Голяма Вечна Любов.

В оранжевото царство принцесата не познавала зеления цвят, както и другите цветове. Но и за такава вълшебна любов не била чувала, защото в тяхното царство такава нямало.

В Душата ù се зародил неистов копнеж да отиде на Земята и види и изпита всичко това.

И заронила оранжеви сълзи, и замолила своя царствен  оранжев баща да я пусне на Земята през ядрото на Слънцето.

Той дълго отказвал, но най-накрая ù казал:

- Добре, Зоя, аз ще те пусна, но ти ще забравиш коя си, откъде си, каква си! Ще бъдеш човек! Ще бъдеш родена от една жена!

Проектирал в съзнанието ù образите на всички жени, които искали да станат майки, и тя си избрала една селянка, която дълбоко тъгувала за изгубената си неродена рожба.

И родила се Дъщерята на Огъня, за да познае и човешката самота.

Закърмена с млякото на майка си, която имала силна връзка със Земята, тя раснала здраво и спокойно дете. От майка си наследила чувството за хумор и любовта към песните, а от баща си - любовта към историята и жизнелюбието.

Тяхната къща се огласявала от песните на майка ù и смеха на баща ù всеки ден, въпреки че не всичко винаги било розово. Просто розов живот няма на Земята.

И растяла тя като самотно дете. Защото Дъщерите на Огъня са винаги такива.

Но открила в живота на хората безгласни, верни приятели, които никога не те предават и с тях никога не си самотен - книгите.

И всяка книга, прочетена от нея, ù предавала  по нещо осъзнато от великите умове на човешките гении. Титаните на мисълта.

На осемнайстата си година избягала от един бал и отишла на сватба. И там сърцето ù за пръв път било пробито от Купидон.

- О, може би това е тя, Любовта, си помислила...

И залюбила смуглото момче с всичката си жажда за любов, и забравила за всичко друго. Препятствия пред Огнената Любов не съществуват. Били поставяни много пречки, но те се събрали. Тази любов дала плод - едно дете.

След това, за жалост, чувствата повехнали. Дали любовта прегоряла, или се намесили зли сили незнайни...?

Угаснала радостта, помрачили се зелените очи за четири години. Покосени били надежди и само една мисъл:

- Няма ли любов? Всичко ли е било лъжа?

Да живееш, не познавайки любовта, е лесно, но един път познал я, без нея животът става ад.

След мъки, беди, несгоди, съдбата ù хвърлила още един път зара. Казват - "След най-тъмната нощ настъпва най-светлият ден".

И появил се той - нейният принц - осветен от лъчите на младостта, носейки в Душата си Мъдростта на Вековете, в ръцете си знанието на Майсторите на Земята, а в сърцето си пламъка и знанието за Любовта.

И познали се те, обичали се и били неразделни  тялом и духом цели 12 години - като скачени съдове. И докато били заедно, пътували Душите им по галактики и планети и нищо не разрушавало единството им.

Плодът на любовта им била самата Любов!

Докато в един момент царственият ù баща решил да ù напомни коя е, за да си спомни, че има и други задължения.

Отнели ù Любовта.

Сега може би само насън се срещат Душите им, страдайки...

А тя се върнала при баща си, за да изпълнява Огнените си задължения - но това е друга приказка.

Край