Проблемът с неграмотността набира все по-голяма гласност в последните десетилетия. Вулгаризирането на речта, с която си служат подрастващите, появата на чуждици и липсата на интерес от страна на подрастващите спрямо учебния процес, са едва част от причините, които правят въпроса за неграмотността все по-болезнен в съзнанието на българското общество.

           Съвсем неизбежно е човек да сгреши. Напълно естествено за всяко едно човешко същество е да се поучи от горчивия си опит в миналото. Същите закономерности са приложими и тогава, когато става въпрос за писано слово. Неведнъж съм бил набеждаван за графоман, неведнъж съм бил упрекван, че не познавам всички правила в писмената система на българския език, и неведнъж съм бил упрекван, че моите творби са лишени от художествена стойност. Как постъпих аз обаче? Заех се да поправя грешките си, да науча колкото се може повече от правилата в българския език, да подбирам внимателно материалите, които публикувам в електронното пространство и разбира се, да призная, че съм сгрешил. Реших се да направя всичко възможно, за да избегна грешките, които съм допускал преди и да надграждам малкото, което съм написал, както от граматическа гледна точка, така и от гледна точка на художествената стойност.

         Разбира се, аз също така съм доста активен в социалната мрежа. Често виждам правописните, граматическите и пунктуационните грешки на своите връстници и твърде често се случва да ги поправям. Докато някои от връстниците ми реагират безизразно, други се засягат остро и ме обвиняват. До неотдавна аз също спадах към втория тип. Липсата на интерес спрямо чужди мнения и увереността в липсата на каквато и да било нередност в написаното, или просто споделеното от теб, е силата, която те кара да продължаваш по пътя, който си избрал, без дори да имаш намерение да се промениш. Както всички ние знаем, промените са неделима част от човешкия живот. Въпросът „ако“ е забранен тогава, когато е насочен към миналото, но въпреки всичко, е добре да си представим какво би би било ако човекът не беше развил своето съзнание, или ако дори не се беше появил като отделен биологичен вид. В този ред на мисли, всичко в човешкото битие опира да осъзнаването. Ако ние осъзнаем грешките си, имаме възможността да се променим към по-добро и да водим един достоен начин на съществуване.

          Проблемът с неграмотността опира до това, че не всеки желае да се промени. Някои биха се оправдали с труден живот, с липса на родител(и) и/или липса на средства. Други биха се оправдали с избор на професия, който няма нищо общо с правилното поставяне на запетайка или с правилната употреба на пълния член. Лошите условия не представляват толкова непреодолима пропаст за личностното развитие. Немалък брой от успелите днес хора са живели в тежки условия. Изкушавам се да спомена, че само преди пет години, в мен нямаше никакви по-абстрактни интереси и никакво желание за личностно развитие, докато днес, макар и в тежки условия, аз винаги успявам да намеря начин, за да получа четиво, с което да се запозная. Немалък брой от приятелите ми (и в, и извън социалната мрежа) също успяват да си набавят литература и също се стремят към обогатяването на своя речников запас (без да посягат към софтуерни приложения, представляващи кръстословици) и своите познания в областта на граматиката и пунктуацията. За да е възможно всичко това обаче, подрастващите, поне в точно този момент, имат нужда от учители, които волю или неволю да ги насочат към пътя на извисяването чрез своя личен пример. Точно това се случи с мен, точно това се случи с моите приятели, и точно това се случва с голяма част от младежите по всички посоки на света. Ако учебните институции са устроени по начин, който да направи самия процес на обучение по-примамващ, може би личният пример от страна на учителя нямаше да притежава силата, която притежава днес.

          От написаното дотук, можем да заключим, че неграмотността е съществувала, съществува и ще съществува, и това е нещо неизбежно точно толкова, колкото и студът през зимния сезон. Тя не би била фактор тогава, когато неграмотните пожелаят да се ограмотят, а това, както по-горе отбелязахме, съвсем не е нещо невъзможно. Ако искаме да се развиваме, трябва да опознаем себе си, и дори да ни заболи, да се самоанализираме. Познавайки своите слабости, ние знаем посоката, по която трябва да се движим.