Oct 20, 2013, 8:46 PM

Нека да помислим 

  Essays » Social
1659 1 2
2 мин reading

  Нека се замислим за малко. Повечето хора не се замислят какво се случва по света. Как има деца, които умират от глад или други, които нямат семейство. Как животните изчезват, защото ние сме решили да построим някакви си ненужни сгради. Или пък ги убиваме, за да продадеме кожата им. Ами хората, които са на улицата, защо никой не помисли за тях. Как те прекарват всеки изминал ден надявайки се някой човек с добро сърце да им помогне. На тях дори и една усмивка ще им направи деня по-щастлив.

   Някой въобще замислял ли се е в какъв свят живеем. Как разрушаваме цялата планета за наша изгода. Сега може би не осъзнаваме това, но ще дойде ден, в който всички ще съжаляваме за постъпките си.

  Всеки втори човек изхвърля боклука си на улицата или в градинката пред блока. Всички заставаме един срещу друг, вместо да си помагаме взаимно и да бъдем единни. Заставаме с пистолет срещу някой и просто ей така ни хрумва да го убием. Само Бог е дал живот на този човек и какъвто и да е той, ние нямаме право да му го отнемаме. Всяко едно същество на тази земя е родено, за да живее.

  Защо трябва да определяме хората по цвета на кожата или по езика, на който говорят. Няма значение какъв цвят ни е кожата или какъв език говорим. Всички сме еднакви отвътре със сърце и душа.

  Мислим си, че парите са всичко на този свят, но ще дойде ден, когато и последното дърво ще бъде отсечено, последната риба ще бъде уловена и последното поточе ще бъде отровено, ето тогава ще разберем, че не можем да ядем пари.

  Има деца, които искат най-скъпите дрехи и най-новия телефон, но има и такива, които се борят всеки ден с живота за късче хляб и шепа вода. Аз съм едно обикновено момиче на петнадесет години. Нашето поколение има страшна липса на морал, етика и възпитание. Всеки обижда и наранява другия, но не се  замисляме как нараняваме дадения човек и как се чувства той. Ако продължаваме да се интересуваме само от себе си без да ни пука за другите, няма да стигнем до никъде. И все още продължаваме да разрушаваме нашата планета Земя, без да ни пука какво ще стане с нея и нас след години.

  Надявам се малко по-малко да започнем да се грижим за нашата планета!

© Боряна Тодорова All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • Радвам се, че има хора от нашето поколение, които се замислят за нещо друго,освен за това каква да е поредната глупост, която да направят за да бъдат интересни на другите. Надявам се все повече хора да се заинтересуват за тези теми, но все още не са взети никакви мерки... Има и нещо друго, за което вчера се замислих. Нашите родители са израстнали с игри навън и книги. Ние от първата си година сме пред телевизора, следващите години пред компютрите, а сега телефони, таблети, лаптопи и всякакви други занимания, носещи ни вреда, запълват ежедневието ни. Изглежда ние сме поколението, което ще покаже каква е вредата от постоянното използване на такива технологии. Това е меко казано притеснително. Есето е наистина интилигентно написано, поздравчета!
  • Засегнала си няколко важни теми... Подкрепям мнението ти, много от нас тинейдръжърите мислят като теб, но не всеки го казва, и точно заради това, едва ли ще има някакъв напредък в идните години. Иначе е добро
Random works
: ??:??