НЕПОЕТИЧНИ ИСТИНИ ЗА СЕМЕЙСТВОТО НА ПОЕТИТЕ По записки от срещата ми с Дамян
Дамянов и Надежда Захариева Исках да пиша някак по-различно за семейството на
поетите– нетрадиционно, нешаблонно, спонтанно и истинско. Замисляли ли сте се
колко изтъркани и обезценени са думите? Колко напразно и неуместно сме ги
оскърбявали с употребата им? И колко пъти с лъскави като станиол думи сме
загъвали едно нищо! А после се страхуваме, че този същият станиол ще блести не
толкова, колкото златото, което крием в него! Надежда и Дамян знаят как да
използват думите, дори напук на приятелските съвети и изискванията на
българската интелигенция (Кой казва, че живеем в неконсервативно време и
интелектуалните среди са най-либерални, най-свободомислещи и недогматични?).
Затова и реших, че вместо да скалъпявам артистични сценарии, е по-добре да
тръгна направо с простотата на думите: На 11.IX.1999 г.присъствах като студентка ...