Неудачник
От старите касети на първите видеа за пръв път чух думата "неудачник". Не разбирах какво значи, защото около мен все още нямаше такива. Всички ходехме на работа и имахме няколко простички цели - да се влюбим, да си създадем семейство, да си отгледаме дечица, да си купим кола, апартамент и вила, ако може. Другото беше даденост. Никакъв проблем да учиш и завършиш каквото си поискаш, стига да ти се учи. Малки заплати, но и малки лихви. Един апартамент струваше 8-9 хилядарки, а заемите се изплащаха за 30 години с лихва от един процент. Нямахме представа колко струва тока и водата, но пък една почивка на Златни пясъци, иструваше около шест лева дневно на човек, за децата наполовина. Във всяко предприятие и училище имаше лекар и зъболекар. Телевизионните канали бяха два-три и единия пускаше руска програма. На екскурзии ходехме често, но в страните от соц. лагера и чат-пат в Гърция и Сърбия. Нямаше "неудачници". Вие, на моите години, ги знаете тия работи. Дали ви е харесвало или не, това е друг въпрос. Може да сте били през цялото време настроени дисидентски или просто да не са ви харесвали някои работи, но това пак го оставям настрани. По-спокойно беше. Циганите ходеха задължително на работа, циганетата на училише, а батковците учеха занаят в трудови войски. По селата имаше отворени малки цехчета и хората имаше къде да поработват. И доматите и ябълките бяха български. Имаше толкова много, че ги изнасяхме. Ходехме по бригади да събираме реколтата. Нещо като обществена хармония. Но ни беше писнало от агитации и пропаганди и от вечния бай Тошо. Че като зачетохме "Огоньок" и оня архипредател Горбачов, стой та гледай.
Голяма радост, голямо чудо настана, като падна бай Тошо и като ни заговориха за демокрация. Брех, какво ли ще да е това чудо. То сигурно ще е точно равенство, братство и свобода, както се пее в "Марсилезата". Малко смущаващи изглеждаха само първите демократи. С бради, с озверели физиономии, сипещи закани и анатеми по всичко комунистическо и старо. Е, викахме си и това ще мине, но пък после... на всички предприятия ще сложат най-кадърните управници, навсякъде ще има свобода и пълна справедливост... абе все прекрасни неща.
Да, но после се случи нещо съвсем различно. Затвориха предприятията - били грандомански. Разпасаха дисциплината в училищата, така било демократично. Окрадоха ни спестяваните с години пари - шокова терапия. Махнаха лекарите и зъболекарите от всякъде - медицината не била без пари. Ликвидираха българската армия и оградите по границите - ??? (сега ги строят наново). Помните ли, че бяхме станали над девет милиона? Сега Господ знае колко сме. До 2050 по изследване на БАН, ще бъдем само 800 хиляди етнически българи и 3.5 милиона цигани и други малцинства. България намалявала с 8 човека на час. На вас не ви ли се плаче? Вярвате ли още в сладки приказки? Харесва ли ви, че сме вече най-злият враг на Русия? Въобще, харесва ли ви това, на което казват демокрация? Кажете просто "да" или "не". И още нещо. Ако един човек работи честно и получава заплата, купува почти всичко на кредит, учи децата си в България и то с доста труд, не е прочут с никакви изцепки и не го дават по телевизиите, той "неудачник" ли е? Това "неудачник" го има много в американските филми и то е нещо като клеймо, което те бележи за цял живот. Американците имат една поговорка, която отразява тяхната представа за "удачник" т.е. за успял човек - "Като си много умен, къде са ти парите?". Сега стана ли ви ясно? Може да се мислите за много умен, може дори да сте професор, но ако не сте натрупали пачки като някоя мутра, значи не чините нищо. Вие сте просто "неудачник". И няма голямо значение как точно ще ги надиплите тия пачки, дали с кражби или шарлатании, със сводничество и наркотици. Важното е да ги имате. Можете дори да станете за резил като Йорданка Христова и да си засерете целия авторитет в някой "Биг брадър". И това е нормално при демокрацията, защото там моралът е различен, доколкото го има изобщо. Лицемерие, демагогия, бруталност, пробивност, егоизъм, предателство... какво мислите, че е това, нещо лошо ли? Не, това са качествата, които трябва да притежава "удачникът", иначе... иначе си остава просто редови "неудачник", като мен.
Куш, декември 2014
© Куш All rights reserved.
