Независимостта в медиите някога и днес

„Колкото е по-голяма властта, толкова по-опасно е, че ще се злоупотреби с нея”. А медията е едно от най-властните пространства в човешкото общество и независимостта и расте със всяка минута.

Независимостта на медиите е като едно огромно бебе и ако се гледа от неподходящ родител, става едно доста проблемно дете, което се превръща в гигантска беда. Някога медиите се ползвали за осведомяване на обществото, след това започнало да ги забавлява, докато не стигнем до днес, когато ни манипулира. О, да и то доста умело, обръщайки поглед назад виждаме едва прохождащото бебе и как му се радваме от все сърце, но погледнем ли напред, виждаме лукавия поглед на едно освирепяло за власт същество. А ние като „добри” родители му даваме повече, отколкото трябва. Обществото днес прилича на сборище от обезумели меломани, тръпнещи в очакване за най-новото  „риалити шоу” или друга глупост, насадена ни от поредната лукова глава, с дефрмираното си тяло от прегърбената стойка пред трептящия монитор.

Толкова грозна е реалността в медииното пространство. Като всяко друго изкуство и тя се ползва от несъвършенствата на човешкото същество, обаче си борави със най–опасното – пристрастяването. Няма по-лоша гледка от почервенелите, ококорени очи, за които и клепачите не искат да се затворят дори за секунда. Седим сами, затворени между четирите ъгъла на екрана и не виждаме нищо друго освен мърдащите картинки. Понякога дори и не пускаме звука, те ни привличат и ние не можем да се откъснем от това опианение, което ни дава независимост. Тук ние сме защитени, не може да ни наранят и така лека полека започваме да свикваме да сме просто наблюдатели, да стоим на отстрани в реалния живот, все едно гледаме поредната сцена от някой филм. Всъщност, защо изобщо да излизаме навън, та тук има всичко. Красиви жени, бързи коли, наркодилъри, големи врътки с пари, разстрелки, бягства, убийства, винаги имам нещо за похапване, нещо набързо, не трябва да губя време за готвене, докато в един прекрасен момент не мога да помръдна от стола...

Ммм, да, колко независимост има в медиите, така започвам да си мисля, защо да не съм независима и в живота си. И когато се престраша да изляза навън, аз няма да усещам полъха на вятъра, топлите лъчи, шума от листата, няма да виждам красивия всемир или падащата от фонтаните вода, ще виждам просто филмовата сцена посадена в съзнанието ми, как отивам и крада от близкия супермаркет, защо не я направя още по-вълнуваща, сега властта е в мен и мога да нараня, дори убия човек, аз пиша сценария, аз съм независима...

Толкова дълго съм стояла в медийното пространство, че вече не различавам кое е художествена измислица и кое реалност. Хората около мен си боравят с реплики от филми, пред очите ми  дори се разиграват цели кадри всеки ден. В крайна сметка не мога да намеря нищо вълнуващо в живота си и отново сядам да гледам медиите, насаждащи в мен мисли  и идеали, които са в голяма степен невъзможни.

Днес малките момиченца, едва навършили 14 години, страдат от анорексия, някои постигнали този ефект по-рано вече страдат и от венерически болести, други раждат деца с вродени дефекти, защото едно, че самата майка е дете и другото, че по време на бременноста поема големи количества алкохол и никотин, дори и по-сериозни наркотични вещества. И всичко това минава през главата на едно малко детенце, а някога толкова много нещо накуп не е могло да се случи на човек с по-голям житейски опит.

Да дадеш независимост на хората е като да махнеш всякакъв контрол. По принцип лоши хора няма, има хора, които правят лоши неща, които ни отвеждат тук, право в 21 век, където медията е в разгара си.

Въпреки всичко обаче е останала съвсем малка частица от доброто име на медията от някога. На фона на голотията, разврата и простотията, пак се срещат канали и сайтове, където може да се почувстваш здравомислещо същество, но за жалост просто не може да се преборят с множеството.

И така независимостта на медиите е добре отгледана и сега сме я оставили да вилнее с всички сили върху съзнанието ни. Къде отиде тъй прекрасната физическа умора и почивката след това, къде са диспутите, водени с часове по всякакви въпроси, къде са дамата, доминото, гоненицата? Сега мога само да Ви попитам, колко Ви трябва, за да ги възродите?