Наскоро един познат ми даде тема за размисъл... чел в една книга за изследване живота на известните творци в различни сфери на изкуството. Оказало се, че голям процент от тях никога не са намерили истинското щастие. В следствие на какво те не успяват да го откриват. Дали е начина им на мислене, неразбирането на околните или просто несходство в характерите? Той от своя страна прави запитване сред свои познати, които правят различни опити я в литература, я в рисуването... какво се оказва. Всеки намира своето вдъхновение, покосен от болка или нещастие. Защо? Какво се крие зад умението да достигаме своя връх в дадени опити единствено когато сме наранени или разстроени? Лоша шега на съдбата или нещо повече е това да си дарен с талант. Каква цена трябва да заплатиш за това си свое качество и ако наистина го имаш, трябва ли да се примириш с това, че няма да си щастлив заради него? Ако е така, какво ще избереш? Ще останеш ли верен на себе си или ще поемеш по друг път в търсене на щастието? Про ...