Нищо, написано по време на депресия

Гледам него през прозореца и се чудя как ли живее, затрупан и задушен от толкова много многости.

На края на филма ми ме питат: „Защо остави всичките тези грешки?“ Отговарям: „Все пак животът продължава със своята безпочвена непосредствена радост. Капка по капка“.

Старото куче на търговеца с многостите е наваляно от дъжда и гледа вяло и вмирисано към вече слънчевото небе. Търговецът заобикаля многостите. Търси си малки и много тесни пътечки сред тях. Изобилието му е чума, която го кара да живее в тесен лабиринт.

На края на филма ми по снобски ми ръкопляскат. Мислят си: „Кому са нужни тези грешки? И той е поредният“. Аз съм сам сред ръждясали хора.

3.07.2010

21:23

Сливен

P.S. И все пак, преди да си легна пак, ще се обръсна. Поне когато съм при мама и татко, мога да се радвам на дъжда.