Jun 5, 2007, 1:20 PM

няколко изречения

Essays

1.7K 0 0

... И сега , когато пак вървя по тази улица, в мен се прокрадват много спомени. Спомени за онези времена, когато всичко за мен беше просто. Любовта си беше любов, морала си беше морал, а не изкривено от времето, бледо очертание на истината. А сега? Дали отново по тази улица някой ден ще мине човек в разгара на младостта си, подсвирквайки, с ръце в джобовете и дали за него всикчо ще бъде просто?

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

Editor's choice

Амортизация 🇧🇬

exuded

Първо обедняваме духовно. После материално. Така ми се струва. Колкото по-бедни ставаме в себе си, т...

Essays 1.6K 5.0

Кога, ако не днес, и кой, ако не ние? 🇧🇬

slavi2002

КОГА, АКО НЕ ДНЕС, И КОЙ, АКО НЕ НИЕ? Както е казал Рик Уорън: Животът е пълен с проблеми и начини з...

Essays 3.1K 5.0

Живот... 🇧🇬

tianna

В дни като този не съм съвсем сигурна за кой ми е по-тъжно... За мъртвия или за живите. Може би за ж...

Essays 2.1K 5.0

Моето писмо до България 🇧🇬

slavi2002

Късно е. Тихо и топло. Снегът навън трепери под светлината на уличната лампа. А аз разлиствам учебни...

Essays 3.2K 5.0

Когато бях овчарче 🇧🇬

exuded

Най-тучни са пасищата вдясно от планината на властта. Трева – колкото щеш, ядеш на воля, а тя никне,...

Essays 2.3K 5.0

Заличаване 🇧🇬

exuded

Търкаме, търкаме... От сутрин до вечер. Лотариата е за всеки, билетите и талоните са достъпни, прост...

Essays 2.3K 5.0