Някъде там в сърцето
Някъде там... прегърни ме, искам да чувствам силата ти... някъде там, целуни ме, аз моля за прошката ти... Колко струва одобрението ти? Аз нямам пари, мога само да предложа моето сърце, то моли с теб да е. Аз моля за твоята усмивка, моята тъга да победи, аз моля за твоята любов, за твоето присъствие в моя живот... Усещам твоята миризма върху мебелите, запоила се в кожата ми, проникнала във вените ми. Тази миризма ме отнася някъде там...някога преди. Щастлив ли бе ти? Сега обаче детската ми стая е убийствено студена и самотата отново ме целува за лека нощ, а завивката ми е изтъкана от сълзи, те не могат да ме стоплят, разбери! И само споменът за някога преди... някъде там в сърцето таи...