Няма нищо по-кратко от човешката вечност

Възрастта на земята се измерва в милиарди години, обаче когато тя се е родила, галактиката вече е била древна... На този фон появата на един странен представител на бозайниците някъде около преди 5 000 000 години в Африка е нещо, което не впечатлява..

 Обаче животинчето хич и не знаело това, и тъй като било амбициозно, решило да завладее земята, слънчевата система, космоса...

 И до тук с хумора! Нататък най-много да се натъкнете на тъжна ирония.

 Далечен потомък на въпросната гадинка, някъде преди около 250 000 години еволюирал в нов вид, който скромно след доста хилядолетия кръстил Homo Sapiens.

 Това сме ние, хората, а всичко което изграждаме (и разрушаваме) е продукт на нашата цивилизация, чиито основи полагаме някъде преди 10 - 12 000 хиляди години, но дефакто този свят, който познаваме днес е продукт на няма и последните 3 века. Фактически от момента, в който навлизаме в научно-техническата си революция.

 И така. Сега ще сложа няколко цифри, които искам да сравните хубаво, защото те са цифров аналог на изминало време, а накрая ще има една думичка, която ви препоръчвам да прочете няколко пъти поред...

5 000 000 000

5 000 000

250 000

10 000

250

Вечност!

 Човекът е страхотно нагло същество! 

 Ще дам пример с една безсмъртна (тук намигвам иронично) фраза:

 "Всичко и всеки се страхува от времето, а то се страхува от пирамидите"

 Цитатът не е дословно точен, но смислово е перфектен.

 И от тук се почва една плеада от: Вечна любов, Вечна слава, Вечна памет, Вечно твоя... Вечно, Вечно, Вечно...

 Да, наистина обичаме Вечните неща...

 И тук следва електрошокова терапия!

 Всички знаем как постепенно рушим земята, но осъзнаваме ли, че предричаният от учените апокалипсис вече не е нещо, от далечното бъдеще. Все повече експерти са на мнение, че в момента расте това поколение, което е много вероятно да се сблъска с последствията на човешката арогантност.

 Фактически много вероятностни модели, изчисления, разработки, ясно показват, че в срок доста под 100 години, хората ще са изправени пред опасността да започнат масово да измират! И не говоря тук за хипотетичната Последна война, въпреки, че и това е опция, която не е за подценяване.

 Но нещата са с по-елементарни имена - Замърсяване, Парников ефект, Глад, Тотален срив на екосистемите, Болести, Изчерпване на ресурсите в следствие на безотговорността ни, и още, и още...

 А най-лошото е, че бедите идват в екип... Ето една елементарна схема:

 Парников ефект - разтопяване на ледниците, следствие шоковото покачване на температурата. Увеличаване и то огромно на пустините и полупустините. Промяна в океанските течения, съпроводено с ужасяващ климатичен хаус (торнада, урагани...). Природните бедствия ще са много по-брутални и яростни от сегашните. Супер пожари...

 Да спра дотук, а? Пък и нищо ново не казвам, но поне ме "успокоява" факта, че и моят глас ще потъне в същото тотално безразличие, като на много учени и просветители от най-високо ниво...

 Властта на парите и личните интереси винаги са били доминантни поне за епохите, за които имаме достоверни исторически сведения.

 И сега повтарям цифрите и думичката отново...

5 000 000 000

5 000 000

250 000

10 000

250

Вечност!

 И слагам нещо допълнително:

Човешка Вечност

 Колко ли продължава според вас последната?

 Това е риторичен въпрос!

 Отговорът е - Докато го има човекът...

 И преди финалния надпис, ще вмъкна малко научна фантастика в есето си.

 100 000 години след днешния ден. На третата планета от една забутана звездна система, каца космически кораб. Сканиращите му системи са засекли странни обекти, които е невъзможно да имат естествен произход.

 Невъобразимо чудовищен индивид от екипажа бавно слиза на повърхността, и започва да се разхожда между последните останали руини от една древна и могъща, явно, изчезнала цивилизация... Така минава известен период от време. Накрая той се насочва към звездолета си.

 Вратите се отварят. Той се изкачва по стъпалата, но точно преди да влезе се спира и бавно се обръща.

- Жалко. За толкова малко време се разминахме, но уви, нищо, дори и вселената, не е вечно...

 Вратите се затварят. Корабът вихрено се издига в атмосферата и напуска пределите на това тъжно място.

Финал!

Георги Каменов

04.12.2017.